Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
233_11_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 315
С., 26.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 233 /2011 г.:
Производство по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Ю. Р. срещу определение от 08.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 99 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателя срещу определение от 01.12.2010 г. по гр.д. № 242 /2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е изменено решение по делото в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, увеличено от 2,117 лева със сумата 32,064 лева и жалбоподателят е осъден от апелативния съд за разноски.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като то правилно е разгледано по реда на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), но стриктното тълкуване на нормата не предвижда възможност за искане за промяна на решението в частта му за разноските, преди влизането му в сила – решението е постановено на 01.08.2008 г., молбата за присъждане на допълнително възнаграждение е от 11.09.2009 г., а решението е влязло в сила на 02.11.2010 г..
Жалбоподателят представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване на определението, в което извежда процесуално-правен въпрос : може ли съдът да уважи искане за допълване на решението в частта за разноските при редакцията на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), ако искането е направено преди решението да влезе в сила, т.к. в цитирания срок изразът „в срок от два месеца от влизане в сила на решението” сочи само крайната дата на срока или (и дали) законодателят е имал предвид срок с начална дата денят следващ деня на влизане на решението в сила. Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, както и че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 439 /29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1305 /2008 г. на V г.о. на ВКС и в определение № 361 /01.09.2009 г. по ч.гр.д. № 265 /2009 г. на ІІ г.о. на ВКС– основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Насрещната страна Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) оспорва наличието на основание за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба – цитираните определения са неотносими, а писмените съждения за „начална дата” и „крайна дата” за срока по чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.) не представляват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По същество поддържа, че частната жалба е неоснователна, т.к. молбата е подадена в срок, по нея КОС се е произнесъл на 01.12.2010 г. след влизане в сила на решението на 02.11.2010 г. и след връщане на делото от ВКС
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено следното, по което няма спор между страните по делото: Кърджалийският окръжен съд е постановил съдебно решение на 01.08.2008 г., с което е отнел от Е. Р. в полза на държавата недвижими имоти, автомобили и пари и го е осъдил да заплати такси и разноски и на насрещната страна К. разноски в размер на 2,341 лева, от които 2,117 лева юрисконсултско възнаграждение; с молба от 01.09.2009 г. К. е поискала изменение на решението в частта му за разноските, като и бъдат присъдени 34,721.47 лева, т.к. искът е с цена 1,710,073.52 лева; същото искане е било направено от К. и в съдебно заседание на 28.06.2008 г.; с обжалваното определение КОС е изчислил размера на юрисконсултското възнаграждение по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 34,181.47 лева и че следва да измени решението си като присъди над сумата 2,117 лева и сумата 32,064.47 лева. Определението е законосъобразно, т.к. съгласно пар.2,ал.1 ПЗР ГПК от 2007 г. производството се е развило по реда на ГПК от 1952 г., молбата правилно е била разгледана по реда на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.), подадена е в срока на разпоредбата и по същество е основателна.
От изложеното е видно, че изведеният въпрос дали молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.) може да бъде подадена преди влизане на решението в сила – дали в такъв случай ще бъде подадена в срок, е обуславящ изхода от това производство.
Този въпрос не е разрешен в противоречие с разрешенията в двете посочени определения на ВКС :
В определение № 439 /29.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1305 /2008 г. на V г.о. на ВКС изведеният въпрос не е обсъждан. Обсъждано е определение, постановено от въззивния съд по молба с правно основание чл.192,ал.4 ГПК (отм.) за изменение на първоинстанционно решение в частта за разноските, която част е влязла в сила, тъй като в тази част решението не е обжалвано.
С определение № 361 /01.09.2009 г. по ч.гр.д. № 265 /2009 г. на ІІ г.о. на ВКС е оставено в сила определение на въззивния съд по чл.192,ал.4 ГПК (отм.) за изменение на въззивно решение в частта за разноските, като е прието, че молбата е подадена в срок, т.к. въззивното решение е влязло в сила на 20.03.2009 г., а молбата за изменение е подадена на 01.04.2009 г. – и в този случай няма сходство, т.к. нито молбата е подадена преди (, а не след) влизане в сила на решението, нито въззивният съд я е намерил за недопустима или неоснователна, поради което и няма противоречиво разрешение на сходни случаи.
Поради изложеното не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба.
Настоящият състав намира и че изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като разпоредбата на чл.192,ал.4 ГПК от 1952 г. (отм.) не е непълна, неясна или противоречива (в частта за установения от нея срок) – в нея е посочен крайният момент на срока за подаване на молбата (за упражняването на правото на страна по делото) или на проявяване на почина на съда, а не началният. Поради което и доколкото правомощието за изменение е предоставено на съда (на негов почин) и без изискване на молба от страните, предложението на частния жалбоподател за тълкуване на разпоредбата не може да бъде възприето. И. въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и тъй като частният жалбоподател не обосновава наличието на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика (не сочи сериозни аргументи срещу приетото разрешение, нито как то влиза в конфликт с разрешението на други въпроси, по които има установена съдебна практика), нито за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Поради изложеното не е осъществено и основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване с частна жалба.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а на К. следва да се присъдят 363.76 лева за юрисконсултско възнаграждение (изчислено на основание чл.7,ал.2, т.7 вр. т.4 от НМРАВ върху сумата 32,064.47 лева).
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ С ЧАСТНА ЖАЛБА определение от 08.02.2011 г., постановено по частно гр. д. № 99 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о.
Осъжда Е. Ю. Р. да заплати на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност сумата 363.76 лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.