О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№584
София, 14.04. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 41 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. Пловдив, Е.,[населено място] чрез юрисконсулт М. С. Б. срещу въззивно решение № 1325/30.09.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 2317/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Т. В. В. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли да му се присъдят разноските, сторени в инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Работодателят – касатор в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК /стр. 3 от касационната жалба/ е повдигнал правен проблем, който касае единствено правилността на решението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ относно определения размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Въпросът е как следва да се определя размера на брутното трудово възнаграждение, което служи като база за изчисляване на обезщетението. Така поставен, въпросът е общ и теоретичен. Няма изложени мотиви за специалните предпоставки, елемент от фактическите състави на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са посочени съдебни решения, с които да е възприето нещо различно от това в обжалвания съдебен акт. Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – нормата на чл. 225, ал. 1 КТ е ясна и точна. Съдът, в случая е определил като база брутното трудово възнаграждение, получено от служителя за последния изцяло отработен месец преди уволнението. Размерът ме е определен според удостоверение, издадено от самия работодател, който не е и възразявал срещу така отразената от самия него сума в хода на целия съдебен процес в двете инстанции по същество. Оспорването на иска е направено поради твърдения, че заповедта за уволнение е законосъобразна. Работодателят е имал възражения и за периода, за който може да се присъди обезщетение, защото искът е бил предявен преди да изтече 6месечения срок по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд, съобразно установената съдебна практика и при точно приложение на закона, е съобразил настъпилите в хода на съдебното производство новонастъпили факти, а именно изтичането на 6 месечният пределен срок, за която може да се присъди обезщетение за принудителна безработица.
Представено е от касатора и едно решение на Върховния касационен съд, в което е изяснено, че когато се съкращава единствена длъжност по щата, работодателят не е длъжен, а има право да извърши подбор в интерес на работата бройка. Липсва изведен въпрос, имащ отношение към това решение, но освен това засегнатия в него правен проблем е без значение за резултата по въззивното решение, тъй като съдът е признал заповедта за уволнение за незаконосъобразна поради неясно основание, а и недоказаност на поддържаното в съдебно заседание от работодателя съкращаване в щата. Няма доводи във връзка с чл. 329 КТ.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 450 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно въззивно решение № 1325/30.09.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 2317/2010 г.
ОСЪЖДА Л. Пловдив, Е.,[населено място] да заплати на Т. В. В. сумата в размер на 450 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: