2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
С., 25.02..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1934 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 307 от 16.07.2010 година по гр.д. № 392/2009 година на Р. окръжен съд е оставено в сила решение № 482 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 4127/2009 г. на Р. районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание 49 ЗЗД, предявени от Л. Х. В. от[населено място] против Община[населено място] и [фирма],[населено място]. В решението е прието за установено, че синът на ищцата Я. Л. Л., починал на 24.07.1990 година е бил положен в гроб № 17, ред 16, парцел 21 в гробищен парк „Б.”,[населено място]. С фактура № 765 от 04.12.1999 г. правото за ползване на гроба за вечни времена е било откупено от Л. Л. – баща на починалия Я. Л. Л.. След смъртта му, настъпила на 16.07.2006 г., Л. Л. е бил положен в същия гроб – № 17, ред 16, парцел 21 в гробищен парк „Б.”,[населено място]. Прието е, че с извършеното последващо погребение през 2006 година на лице, което е придобило правото за ползване на гроба за вечни времена, не е нарушена Наредба № 13 от 1998 г. за организацията и управлението на гробищните паркове; че за погребението на Л. Л. в гробното място, в което през 1990 година е бил положен синът му Я. Л. не е било необходимо съгласието на ищцата, поради което противоправно поведение от страна на ответника [фирма],[населено място] не е налице. Искът срещу [община] е отхвърлен предвид липсата на връзка между действия или бездействия на служители на общината и настъпили за ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания поради извършено повторно погребение в гроб № 17, ред 16, парцел 21 в гробищен парк „Б.”,[населено място].
Касационна жалба против решението на С. апелативен съд е постъпила от Л. Х. В. от[населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правни въпроси (след уточнението и квалификацията им в съответствие с ТР № 1/2010 г. ОСГТК ВКС), свеждащи се до: съставлява ли нарушение на Наредба № 13/ 1998 г. извършването на повторно погребение в гроб, който е откупен за вечни времена в полза на първото, погребано в него лице; в нарушение на Наредба № 13 от 1998 г. ли е извършване на повторно погребение в гробно място, без съгласие на наследниците на положения в гроба; следва ли съдът да се произнесе по всички заявени в исковата молба претенции. Последният въпрос е изведен във връзка с твърдението, че съдът не се е произнесъл по искането за ексхумация на покойния Л. Л. от гроб № 17, ред 16, парцел 21 в гробищен парк „Б.”,[населено място] и преместването му в друго гробно място.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите в изложението въпроси по приложението на Наредба № 13 от 1998 г. за организацията и управлението на гробищните паркове не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно Наредба № 13 от 1998 г. правото на ползване на гроб включва и извършване на последващи погребения след изтичане на определен санитарен срок – последващо погребение на наследниците при заплатено продължаване на ползването на гроба или при заплатено ползване за вечни времена. Когато определено лице, закупило в качеството си на наследник на погребания правото за ползване на гробното място за вечни времена, то това лице има право да бъде погребано в този гроб, независимо от съгласието на останалите наследници на първия погребан. Текстовете на Наредбата уреждат точно и ясно правата на ползване на гробни места, поради което не се нуждаят от тълкуване. В съответствие с точния им смисъл е и даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на поставения въпрос за правата на наследниците на положения в гробното място – право да бъде погребан има всеки наследник, заплатил правото за ползване на гроба за вечни времена, какъвто наследник по закон се явява починалия Л. Л..
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и повдигнатият въпрос следва ли съдът да се произнесе по всички заявени в исковата молба претенции. Несъмнено, съдът дължи произнасяне по целият спорен предмет на делото. Предметът на делото обаче обхваща спорното гражданско правоотношение, което в конкретният случай е претърпяла ли е ищцата вреди от противоправни действия на ответниците. Въпросът за ексхумация на труп е извън предмета на гражданското правоотношение, поради което по въведените в този смисъл твърдения и искания гражданският съд не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 от 16.07.2010 година по гр.д. № 392/2009 година на Р. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: