О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
С., 14.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1049 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. А. И. и Л. Й. И. като родители и законни представители на детето А. Д. А., действащи чрез адв. Х. Т. Х. от АК – Д. срещу въззивно решение № 137/14.04.2011 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 122/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон – чл. 19, ал. 1 ЗГР, съществени нарушения на съдопроизводствените правила /необсъждане на всички доказателства по делото и нарушение на чл. 272 ГПК „да приеме за установена фактическа обстановка без да се интересува и обременява от изводите на РС.
Заинтересованата страна [община] не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
От прокуратурата няма изразено становище.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Д. А. И. и Л. Й. И. като родители и законни представители на детето А. Д. А. са поискали от съда да промени фамилното име на детето от А. – на Д..
Молбата е отхвърлена от инстанциите по същество.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Въпросите дали промяната във фамилията на едно дете е нарушение на закона и с това накърняват ли се правата интересите на други граждани, са неотносими към постановеното от съда. Въззивната инстанция е постановила неблагоприятния за молителите резултат, не поради посочените съображения, а защото не са налице основанията по чл. 19,ал. 1 ЗЗД и освен това, тъй като искането е противно на императивна материално правна норма за начина на формиране на българските имена.
Поставеният въпрос за вложеният от законодателя смисъл в чл. 19, ал. 1 ЗГР за „важни причини”, които са основание за промяна на име, е многократно и непротиворечиво тълкуван от състави на Върховния касационен съд, включително и по реда на чл. 290 ГПК, като не са налице основанията за промяна в наложилото се тълкуване по точното приложение на закона.
В обжалваното решение съдът се е съобразил разрешенията в задължителната съдебна практика /напр. Р-507-2010-III ГО по гр.д. № 227/2010 г., Р-200-2010-IV ГО по гр.д. № 25/2009 г. Р-434-2010-IV ГО по гр.д. № 712/2009 г., Р-346-201-III ГО по гр.д. № 1387/2010 г. /, според които важни по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 и 14 от ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. Детето приема за фамилия фамилията или презимето на бащата /при установен произход от баща/. В съответствие с така разясненото е и решението на въззивния съд, който е приел, че е без значение дали родителите на самото дете са известни с друго фамилно име. Това би имало значение, само ако с исканата промяна не се заобикалят императивни законови разпоредби. Няма данни, родителите да са променили имената си по начин, който да дава основание детето да приеме за фамилия името Д.. Висше право на детето е да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето име и семейни връзки, както са признати от закона.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 137/14.04.2011 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 122/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: