О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1431
С., 15.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 693 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. П. Цанева чрез адв. Е. З. срещу въззивно решение № 106/28.02.2011 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 64/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма], Р., представлявано от изпълнителния директор А. А. Н. чрез юрисконсулт И. Д. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Русенски районен съд, са отхвърлени исковете на С. Ц. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Съдът е установил, че страните по спора са били в трудови правоотношения. Цанева е уволнена едностранно с предизвестие поради съкращаване в щата. Такова е налице в предприятието към датата на предизвестието и уволнението, включително и на заеманата от Цанева длъжност „чистач, производствени помещения”, която е закрита в Цех „Е.”. Прието е, че договорът от 19.02.2010 г., с която работодателят е възложил на [фирма] почистването на обектите си, не е такъв, попадащ в хипотезите на чл. 123 и 123а КТ.
Направен е извод, че заповедта за уволнение е законосъобразна, като при издаването й са спазени и всички процедурни изисквания според закона.
Повдигнат е въпроса дали при отдаване на част от деността на предприятието на външна фирма за определен срок, налице ли е действително съкращаване на щата и следва ли да намери приложение чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ.
Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 21 КТ – противоречиво разрешаване от съдилищата, като касаторът счита, че това се доказва от приложените от него съдебни решения – по аргумент за противното.
К. се позовава още и на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалването не следва да се допуска.
Съдът не е установил отдаване на част от дейността на предприятието по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, така, че неотносим е въпроса дали в подобен случай /на чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ/ следва да се запазят правоотношенията с работниците и служителите.
Несъгласието на страната с фактическите изводи и правни заключения на съда само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и противоречие с приложените съдебни решения. Д. от тях са постановени от състави на Върховния административен съд и нямат характеристиката на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както е указано в ТР 1-2009-ОСГТК.
Независимо от това, тези две решения – по адм. д. № 427/2006 г. на VІ отделение и по адм. дело № 10223/2005 г. VІ отделение, както и приложеното решение № 178/18.02.2000 г. на ВКС по гр.д. № 1132/1999 г. на ІІІ ГО, разглеждат случаи на уволнения, отпреди изм. на чл. 123 КТ с новата хипотеза по т. 7 на ал. 1 /ДВ бр. 48 от 2006 г./. В никое от тях няма случай на отдаване на част от дейността на предприятието, така, че не може да има аналогичност с настоящия казус.
В приложените съдебни актове, при това най-общо е посочено, че когато са налице хипотезите на чл. 123, ал. 1 КТ трудовото правоотношение с работниците и служителите се запазва. В обжалваното решение не е прието нещо различно – съдът е приел, че не е осъществен фактическите състави на на цитираната правна норма.
По тълкуването на чл. 123 и чл. 123а КТ има съдебна практика, включително и ТР. В случая, при това, както стана ясно, съдът е отрекъл да е налице отдаване на дейност на предприятието, така, че е не е осъществено и условието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 106/28.02.2011 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 64/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: