О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 22.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 400 /2011 г.:
Производство по чл.274,ал.3,предл.1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба на кметство С. срещу определение № 257 от 08.04.2011 г. по в. ч. гр.д. № 295 /2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на кметство С. срещу определение от 07.12.2011 г. по гр.д. № 3637 /2010 г. на Пазарджишкия районен съд, с което производството по делото по чл.524 ГПК е прекратено поради недопустимост поради това, че съгласно чл.14 ЗМСМА кметство С. не е юридическо лице и не притежава самостоятелна правосубектност (такава притежава [община], чиято жалба е разгледана по същество).
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна М. на земеделието и храните не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение в обжалваната част въззивният съд е препратил по реда на чл.272 вр. 278,ал.4 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, които е намерил за правилни за това, че по смисъла на чл.2,ал.2 ЗМСМА кметството е съставна административно-териториална единица в общината, а съгласно чл.14 ЗМСМА основна такава и единствено притежаваща статут на юридическо лице е общината , следователно молителят не може да бъде субект на процесуално правоотношение както като страна по исково производство, така и в производство по чл.524 ГПК, т.к. не е юридическо лице и затова не притежава процесуална правоспособност и дееспособност.
Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на производството и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалване с частна жалба пред ВКС.
Изведеният въпрос, уточнен от съда, е дали е допустимо съдът да следи за правосубектността на третото лице и в частност за процесуалната правоспособност на кметството без изрично законодателят да е предвидил това в нормата на чл.524 и чл.523 ГПК.
Въпросът е процесуалноправен и обуславящ.
Той е разрешен от въззивния съд в съответствие със закона, правната теория и практика, които разглеждат правоспособността (чл.27 ГПК) като качество на страните (чл.26 ГПК, според който страните трябва да имат качеството лица) и придават значение на абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно (чл.7 ГПК).
Цитираните от въззивния съд правни норми не са непълни, неясни, нито противоречиви, жалбоподателят не обосновава твърденията си за неточно тълкуване, нито за изменения в законодателството и обществените условия, които да обуславят необходимост от осъвременяване на тълкуването.
Поради което изведеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и не представлява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, предвиден в чл.274,ал.3 ГПК като предпоставка за допускане на обжалване с частна жалба пред ВКС.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, насрещната страна не претендира разноски, нито е доказала, че е направила такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 257 от 08.04.2011 г. по в. ч. гр.д. № 295 /2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, г.о. в обжалваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.