Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1951_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 02.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1951 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Т. И. срещу въззивно решение от 16.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 11510 /2009 г. на С. градски съд, г.о., І-ви бр. възз. с-в., с което е оставено в сила първоинстанционно решение от 06.08.2009 г. по гр.д. № 1315 / 2007 г. на СРС, 82 с-в., с което по искане на Софийска районна прокуратура жалбоподателят на основание чл.75,ал.1,т.1 СК вр. чл. 74,ал.1 СК (отм.) жалбоподателят е лишен от родителски права по отношение на едно от децата си – К. К. И., родено на 07.08.1992 г., определен е режим на лични отношения между бащата и детето и детето е настанено по административен ред при леля си П. Т. И. – Г..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроси -: материално-правен въпрос за лишаване от родителски права и дали при даване на грижи и издръжка единственият жив родител следва да бъде лишен от родителски права, в кои случаи би следвало да се достигне до такава крайна мярка и процесуално-правен въпрос : следвало ли е съдът да изгражда своите изводи въз основа на оспорени и негодни писмени доказателства, вместо да ги изключи от доказателствата по делото, като жалбоподателят твърди, че за въпросите са налице основанията по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Другите участници в това производство – П. на Р. Б. и С. община (Район Л.) не изразяват становище.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви за релевантните за това производство факти, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, доклади на службите за социално подпомагане и изслушване на бащата и детето, въз основа на които е приел за установено, че К. Т. И. е упражнявал агресивен подход на родителстване, свързан с физически и други наказания, системно физическо и психическо малтретиране, създаващ обстановка на страх и несигурност у непълнолетния, както и към своята съпруга и малолетната им дъщеря, като с поведението си създавал тягостна и напрегната атмосфера в дома им, системно упражнявал насилие спрямо съпругата си в присъствието на децата си, като данните по делото сочат, че през януари 2007 г. я е пребил до смърт, К. Т. И. системно подтиквал сина си К. К. И. да лъже, за да оправдае и оневини себе, си, непълнолетният, макар и да бил силно привързан към баща си, ежедневно се страхувал от него и от възможността той да му наложи наказание, което деформирало поведението му . от изложеното съдът е формирал извода, че предпоставките на чл.75,ал.1,т.1 СК вр. чл. 74,ал.1 СК (отм.) за лишаване на К. Т. И. от родителски права са осъществени – поведението на К. Т. И. спрямо непълнолетното му дете К. К. И. представлявало опасност за личността, възпитанието и здравето му, като същевременно осъществява особено тежък случай, като се има предвид, че при побой му нанесъл временно разстройство на здравето, неопасно за живота, счупвайки десните му крак и ръка, поради което и К. К. И. е квалифициран като „дете в риск”.
Твърдението на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по това дали са налице основания за лишаване от родителски права е вярно, но това всъщност е произнасяне по предмета на спора, а не по отделен правен въпрос, който да обуслови изхода по спора, каквито е имал предвид законодателя в чл.280,ал.1 ГПК като предпоставка за допускане на въззивно решение до касационно обжалване.
Материално-правният въпрос дали при даване на грижи и издръжка единственият жив родител следва да бъде лишен от родителски права, в кои случаи би следвало да се достигне до такава крайна мярка, не е обуславящ изхода от спора, защото засяга различно основание за лишаване на родителски права (такова по такова по т.2 на чл.75,ал.1 СК (отм.)) от наведеното (по т.1 на чл.75,ал.1 СК (отм.)).
За пълнота следва да се отбележи и че нормата на чл.75,ал.1,т.1 СК вр. чл. 74,ал.1 СК (отм.) не е непълна, неясна, нито противоречива, по нея има създадена съдебна практика, жалбоподателят не обосновава необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито необходимост от осъвременяване на тълкуването, с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, поради което и изведените въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Основателно е твърдението, че въззивният съд е обсъдил писмени доказателства, съдържащи се в прокурорска преписка, представени от П. на първоинстанционния съд в незаверени преписи. Те са приети от районния съд в първото съдебно заседание (л.77), тяхната истинност не е оспорена (по смисъла на чл.154 ГПК (от 1952 г..), не е поискано да бъдат заверени, нито да бъдат представени в оригинал до приключване на събирането на доказателствата по делото, а едва в устните състезания пред първоинстанционния съд (л.128) ответникът е поискал изключването им от доказателствата по делото. В конкретния случай обаче изводите на въззивния съд за релевантните факти, както и правните изводи на съда, са основани и обусловени и от множество други събрани по делото доказателства – писмени и гласни, а не единствено от преписите в прокурорската преписка, за което са изложени обстойни мотиви. Поради което и този въпрос не е обуславящ изхода от съдебното производство.
Поради това не са осъществени сочените основания за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски, останалите страни нито са поискали разноски, нито са доказали да са направили такива за касационното производство, поради което и на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 16.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 11510 /2009 г. на С. градски съд, г.о., І-ви бр. възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.