О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№475
С., 30.03. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 43 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма],[населено място] срещу въззивно решение № 1288/24.09.2010 г. на П.окръжен съд, постановено по гр.д. № 2347/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния П. районен съд [фирма] е осъдено да заплати на М. В. Ф. 1753,92 лв. неплатено трудово възнаграждение, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.
Изложението в основната си част е оплакване за неправилност на въззивното решение, което, обаче не може да аргументира наличие на основанията за касационно обжалване.
Единственият изведен правен проблем е за начина, по който се доказва извършено от работодателя плащане на трудово възнаграждение. Разглеждането му не се налага с оглед точното тълкуване на закона и развитие на правото /хипотезата, с която обсновава искането си касатора/. Не е налице непълнота на закона – чл. 270, ал. 3 КТ изрично е предвидил, че плащането се извършва по ведомост или срещу разписка /лично или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки/ или по банков път – на влог в посочената от работника банка. Не съществува съмнение, нито противоречие в съдебната практика, че удостоверяването на това плащане е в тежест на работодателя и става чрез представяне на оригинален или производен писмен документ, съответно при нужда от специални знания и с помощта на съдебна експертиза. В съдебен процес установяване на плащането може да стане и със свидетелски показания, когато за събирането им има съгласие на насрещните страни /чл. 164, ал.2 ГПК/ или в случаите, когато бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната /чл. 165, ал. 1 ГПК/.
Въззивният съд се е съобразил със закона, който е ясен, като не съществуват и условия, които да налагат промяна в наложеното казуално тълкуване.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1288/24.09.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 2347/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: