Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
800_11_opr288_333(1)p3kt.doc
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
С., 16.01. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 800 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], Б., срещу въззивно решение от 28.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 1942 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 11.05.2010 г. по гр.д. № 8424 /2009 г. на Бургаския районен съд, в което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с решение от 16.06.2010 г. и с решение от 27.09.2010 г., в частта, с която с него са уважени искове на И. Д. Д. срещу жалбоподателя по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за признаване на незаконността и отмяна на уволнение на ищеца със заповед от 30.10.2009 г., за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист” „група запаси”, за заплащане на обезщетение в размер на 1,926.54 лева, ведно със законната лихва от 03.12.2009 г. и жалбоподателят е осъден за разноски, в частта, с която решението е отменено в частта, която искът по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 1,926.54 лева до 7,752 лева и вместо това този иск е уважен за тази разлика, за периода от 02.12.2009 г. до 02.05.2010 г., ведно със законната лихва от 03.12.2009 г. и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна И. Д. Д. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
Като довод за незаконосъобразност на уволнението ищецът сочи и нарушение на закрилата по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ, твърди, че страда от психично заболяване – Биполарно афективно разстройство (БАР) – сегашен маниен синдром” и преди уволнението и не е взето разрешение от Инспекцията по труда, както и мнение на ТЕЛК.
Ответникът твърди, че предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.3 КТ не следва да се прилага (л.47), т.к. липсват медицински документи за заболяване на ищцата, предвидено в Наредба № 5 /87 към момента на уволнението. Във въззивната жалба поддържа същото (л.20).
Въззивният съд е приел, че ответникът – работодател не твърди да взел предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата, а че такова не е било необходимо, защото тя не страда от заболяване по чл.1 Наредба № 5 /87 г. Въззивният съд е приел, че към момента на уволнението ищецът е страдала от психично заболяване „Биполарно афективно разстройство (БАР) – сегашен маниен синдром”, за което е предвидена особената закрила по чл.333,ал.1т.3 КТ и Наредба № 5 /1987 г. на МЗ; болестта е установена с документи – експертно решение и болнични листове, от които е видно, че ищцата се лекува от психичното заболяване от 23 години и се води на отчет в психиатрично заведение от 2007 г.; видно от представена служебна бележка, изходяща от ответника – работодател, той е знаел за заболяването на ищцата – че за периода от 2007 до 2009 г. ищцата е отсъствала поради болест 163 дни. Съдът приел, че възражението на ответника, че заболяването не е установено с годни доказателства, е неоснователно, т.к. ГПК и Нар. № 5 /87 г. не предвиждат специални процесуални правила за доказване на предвидените в наредбата заболявания, поради което са допустими всички доказателства, а представените по делото доказателства са годни доказателства за отразените в тях обстоятелства, а работодателят, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищцата не боледува от заболяването, което дава право на закрила по чл.333,ал.1,т.3 КТ. Така съдът е приел извода, че работодателят не е изпълнил задължението си по 333,ал.1 КТ и чл.1,ал.1,т.5 Наредба № 5 /1987 г. на МЗ преди уволнението на ищцата, което дава основание на съда за прилагане на правилото на чл.344,ал.3 КТ – съдът е отменил уволнението, без да разглежда спора по същество.
Жалбоподателят извежда следните въпроси: Налице ли е твърдение от ищцата, че попада под закрилата на чл.333,ал.1,т.3 КТ в хода на съдебното производство и следва ли работодателят във всички случаи на дисциплинарно уволнение да представя доказателства за прилагане на разпоредбата на чл.333 КТ.
Първият въпрос не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а доколкото не представлява довод (оплакване) за допуснато процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалваното въззивно решение (по чл.281 ГПК), че въззивният съд се е произнесъл по наличието и нарушението на закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ без да е наведен довод за това, то въпросът е фактически – дали наличието и нарушението на закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ е наведено като основание на исковата молба. Оплакванията за процесуални нарушения и фактическите въпроси не са основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос е процесуалноправен и може да бъде уточнен съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС в смисъл : в кои случаи ответникът по исковете по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ следва да доказва, че при дисциплинарно уволнение е спазил задълженията на работодателя по чл.333,ал.1,т.3 КТ.
Въпросът е обуславящ и въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената съдебна практика, според която при наведен от ищеца довод за нарушение на закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ, като основание на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ и при представяне на доказателства, че към момента на връчване на заповедта за уволнение работникът-ищец е боледувал от заболяване, визирано в Наредба № 5 /1987 г., работодателят – ответник, който оспорва този довод, носи тежестта да докаже фактите, на които основава възражението си – или че ищецът не се ползва от закрилата, защото не е боледувал от посочено в Наредба № 5 /1987 г. заболяване към момента на връчване на заповедта за уволнение или че работодателят е преодолял закрилата – взел е разрешението на инспекцията по труда и мнението на ТЕЛК пред връчване на заповедта за уволнение.
Разрешението на въззивния съд по този въпрос не е в противоречие с разрешенията в посочените решения на ВКС:
С решение № 1652 от 13.02.2004 г. по гр.д. № 952 /2002 г., на ВКС, ІІІ г.о. е разгледана различна фактическа обстановка – прието е, че ищецът се е позовала на закрила, посочила е заболяване по Наредба № 5 /87 г., но не е представила доказателства за това при поискване от страна на работодателя и с бездействието си е станала причина да не се развие процедура по чл.333,ал.2 КТ, докато по настоящото дело ответникът не твърди да е изпълнил задължението си по чл.1,ал.2 от Наредба № 5 /87 г. за събиране на предварителна информация от ищцата дали страда от болести, посочени в тази разпоредба, нито да е изпълнил задълженията си по чл.333 КТ;
С решение № 91 от 18.04.2003 г. по гр.д. № 2750 /2001 г., ІІІ г.о. е прието, че когато работодателят е изпълнил задължението си по чл.1,ал.2 Наредба № 5 /87 г. да поиска от определения за уволнение работник информация страда ли от заболяване, което му дава право на предварителна закрила при уволнение и работникът писмено и под страх от наказателна отговорност декларира, че не страда от такова заболяване, последиците по ал.3 на чл.344 КТ не настъпват;
С решение № 355 от 17.06.2010 по гр.д. № 477 /2010, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ има обективен характер, от значение за нея е само дали работникът е боледувал от заболяване по чл.1 Наредба № 5 /87 г. към момента на връчване на заповедта за уволнение, единственото изключение от принципа е когато работникът е въвел работодателя умишлено в заблуждение, че не страда от такова заболяване, във всички други случаи неизпълнение на задължението на работника да уведоми работодателя за заболяването или да представи документ за него няма правно значение за действието на закрилата. Разрешението на въззивния съд в обжалваното решение съответства, а не противоречи на приетото с това решение.
Поради изложеното следва да се приеме, е не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 28.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 1942 /2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.