О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№41
София,17.01. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1015 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Н. З. срещу въззивно решение № 108/18.03.2010 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 40/2010 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК повтаря касационната жалба и съдържа оплаквания за неправилност.
Единственият правен проблем, който има белезите на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящ искането на касатора за допускане на касационно обжалване е относно правомощията на въззивната инстанция. Въпросът, преформулиран от настоящия състав е: допустимо ли е въззивния съд при действието на ГПК от 2007 г. да се произнесе по приложението на материалния закон, независимо, че подобно оплакване няма в жалбата.
Различни състави на Върховния касационен съд с решения по чл. 290 ГПК вече са дали отговор, че съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания. Служебно следи за валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон, както и в случаите, когато това следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане – напр. производства по чл. 533 ГПК, такива, в трябва да се произнесе с оглед интереса на децата и пр. /Р-549-2010, постановено по гр.д. № 56/2010, Р-643-2010-ІV ГО, постановено по гр.д.№ 1246/2009 г, Р-644-2010-ІV ГО, постановено по гр.дело № 1269/2009 гр.д., Р-702-2010-ІV ГО/.
Следователно, отговорът по повдигнатия правен въпрос, не е от значение за развитие на правото, като разрешението, дадено от въззивната инстанция не му противоречи, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Приложените две решения към изложението – № 141-2000-ІІІ ГО ВКС и Р-341-1995-ІІІ ГО ВС, нямат отношение към повдигнатия въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. Те, освен това, разглеждат правни проблеми, които нямат никакво значение за постановеното от съда в атакувания съдебен акт. Всички исковете са отхвърлени като неоснователни, защото е установено, че ответникът не е страна по материалното правоотношение, от което ищецът черпи права.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 108/18.03.2010 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по гр.д. № 40/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: