О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
С., 08.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 648 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Х. И. Ч. срещу определение № 32/04.02.2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 127/2011 г. С него е оставена без разглеждане молба за отмяна вх. № 1020855/08.06.2010 г.
Съставът е изложил съображения, че молбата за отмяна е просрочена.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Х. и Х. К. са предявили множество обективно и субективно съединени искове. С решение от 09.01.2004 г. по гр.д. № 3695/ г. е прогласена нищожност поради привидност на договора по нот. акт № 12/11.10.1990 г.
Х. Ч. е ответник по този иск и нито той, нито друга страна по иска са обжалвали решението в тази му част и то е влязло в сила на 02.03.2004 г.
Първостепенния съдебен акт е бил обжалван пред Софийски градски съд от ищците Х. и Х. К. в друга част – с която са отхвърлени исковете им за нищожност на същия договор и на договори от 04.10.1990 г. и от 06.05.2001 г. поради други заявени основания, а също така е отхвърлен и иска им по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в обжалваната му част.
Върховният касационен съд на 09.03.2010 г. с решение по чл. 218а, б. „а” ГПК /отм./ е оставил в сила въззивното решение.
Следователно и въззивната, и касационна инстанция са се произнесли в полза на молителя.
В молбата за отмяна, подадена от Х. И. Ч., като предмет на искането му се сочи решението на касационната инстанция, но то е в негов интерес, а и по съдържание молбата му касае решението на Софийски районен съд от 09.01.2004 г., с което е уважен иска за нищожност на договора по нот. акт 12/1990 г. поради привидността му.
Правилно в обжалваното определение е преценено, че решението, чиято отмяна се желае е влязло в сила на 02.03.2004 г., а и срещу този извод няма оплаквания от частния жалбоподател.
Следователно, правото му да иска отмяна на същото решение на основание нови писмени доказателства, станали му известни през 1994 и 1998 г., е преклудирано към датата на подаване на молбата – 08.06.2010 г.
Доводи против заключението на съда за просрочие на молбата няма развити.
Частната жалба е основана на доводи срещу съображения, каквито в атакуваното определение изобщо не са правени.
Съставът на Върховния касационен съд по отмяната не е приел, че има дублиране с касационното обжалване. Напротив, изяснил е, че предмет на искането е влязлото в сила, необжалвано първоинстанционно решение.
Съображенията, имащи отношение към валидността на решението на Върховния касационен съд по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК от 1952 г. /отм./, не могат да бъдат основание за отмяна нито на касационното решение, нито пък на влязлото преди това първоинстанционно решение. Освен това, както вече стана ясно, с касационното решение е потвърдено въззивния съдебен акт, а той е по претенции, разрешени изцяло в полза на Ч.. Следователно, дори той да иска отмяна по чл. 303 ГПК на касационното решение, то молбата му ще е недопустима поради липса направен интерес.
И накрая, по съображенията относно приложимостта на процедурата по отменения ГПК от 1951 г. спрямо молбата за отмяна и необходимостта й според жалбоподателя тя да се разгледа от петчленен състав: Тези оплаквани са също неоснователни. Молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Следователно, те не са „заварени” или „висящи” производства. При подаване на молбата за отмяна в сила е ГПК от 2007 г., в който изобщо няма предвидени хипотези, при които се правораздава от петчленен състав на Върховен касационен съд по граждански и търговски дела. Процедурата и основанията са уредени в чл. 303 – 309 ГПК.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 32/04.02.2011 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по гр.д. № 127/2011 г.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: