3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
С., 25.02..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1476 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 579 от 10.05.2010 година по гр.д. № 1759/2009 година на В. окръжен съд е оставено в сила решение № 2108 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 6883/2007 г. на В. районен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл. 108 ЗС, предявени от [фирма],[населено място] против Р. М., представлявана от нейната майка и законен представител Д. Д. М. за обявяване нищожност на сделките, изповядани с нот. актове № 4 от 06.01.2006 г. и № 5 от 09.01.2006 г. като сключени в противоречие със закона; с цел заобикалянето му; поради липса на съгласие; неспазване на предписаната в закона форма; поради привидност на изразеното в тях съгласие и евентуално за развалянето им поради неизпълнение на задължението за плащане на уговорената продажна цена и против Н. А. Николова от[населено място]; [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място] за предаване владението на поземлени имоти в землището на[населено място], В. област, предмет на разпоредителните сделки с нот. актове № 4 от 06.01.2006 г. и № 5 от 09.01.2006 г. В решението е прието, че сключените между ищеца и ответницата Р. М. сделки с предмет покупко-продажба на четиринадесет поземлени имота в землището на[населено място], валидно обвързват договарящите страни; че сключването на сделка без да са представени пред нотариуса документите, изискващи се по ЗМСИП; при липса на копия от документите за самоличност на участвалите в сделката лица и при неточно отразяване личните данни на представителя на купувача, не влече нищожността и – допускането на нарушение на ЗМСИП влече административно наказателна отговорност на нарушителите, но не рефлектира върху валидността на сделката, при сключване на която нотариусът е имал задълженията по чл. 474, ал.4 и ал.5 ГПК (отм.) да провери самоличността на явилите се лица, но не и да приложи към нотариалното дело копия от документите им за самоличност, а обстоятелството, че при сключване на сделката са участвали именно описаните в акта лица е безспорно по делото. Прието е, че въведените от ищеца твърдения относно мотивацията за сключване на процесните сделки не сочат за заобикаляне на закона, тъй като не е налице забранен или непозволен от закона резултат; че извод за нищожност на сделките не следва и от липсата на отделен документ, обективиращ решението за продажба на имотите, взето от едноличния собственик на капитала на дружеството продавач, при изразено волеизявление за това пред нотариуса от представляващия дружеството негов едноличен собственик. Искът за нищожност на основание чл. 472 вр. с чл.478 вр. с чл. 479, ал.3 ГПК (отм.) е отхвърлен като неоснователен предвид представените по делото доказателства, че преводът е бил извършен от лице, разполагащо с необходимата правоспособност, квалификация и познания по български и немски език, както и поради неотносимостта на разпоредбата на чл. 479, ал.3 ГПК (отм.) към правилата за назначаване на преводач. Прието е, че искът за прогласяване нищожност на сделките поради привидност е неоснователен поради липса на доказателства за твърдяната от ищеца симулация – липса на обратно писмо, установяващо действителната воля на страните, сключили сделката. Като неоснователен е отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност иск за разваляне на сделките поради неплащане на уговорената в тях продажна цена предвид изявлението на продавача, удостоверено в нотариалните актове, че е получил продажната цена и липсата на доказателства, опровергаващи признанието му. С оглед обусловения им характер, като неоснователни са отхвърлени и ревандикационните претенции за предаване владението на поземлените имоти, предмет на разпоредителките сделки.
Касационна жалба против решението на В. окръжен съд е постъпила от В.-09” ЕООД,[населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК предвид значението на разрешените в обжалвания съдебен акт въпроси: необходимо ли е наличие на протокол по чл. 147, ал.2 ТЗ вр. с чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ, удостоверяващ взето решение за разпореждане с недвижим имот, когато едноличният собственик на капитала е участвал лично при изповядане на сделките, с които е извършено прехвърлянето и необходимо ли е по закон наличието в нотариалните дела на документи за самоличност на участващите в сделката лица, представителите на страните, както и акт за раждане, когато купувача е малолетен; необходимо ли в нотариалните дела наличие на декларация за произхода на средствата в изпълнение на чл. 4 и чл. 6 ЗМИП; допустимо ли е в нотариалния акт немски гражданин да бъде вписан с личните си данни като български гражданин; допустимо ли е в нотариалното производство да участва преводач при липса на удостоверяване от М. за вписването му; съставлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да спре производството по делото при висящо досъдебно производство за подправка на протокола по чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ и за измама и чия е доказателствената тежест при оспорване на факта на плащане на продажната цена по сделка за покупко – продажба на имот. Приложени са решение № 495 от 29.05.2007 г. по т.д. № 138/2007 г. на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, касаещо пороци на вписването в търговския регистър на прехвърляне на дружествени дялове; решение № 542 от 21.07.2005 г. по т.д. № 852/2004 г. и решение № 1073 от 22.12.2006 г. по т.д. № 3/2007 г. на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд; решение № 99 от 20.03.2001 г. по гр.д. № 568/2000 г. на районен съд[населено място] и решение от 16.11.2004 г. на Великотърновски апелативен съд относно валидността на решението на съдружниците в ООД за разпореждане с недвижими имоти на дружеството, съответно валидността на сделки, извършени без решение на съдружниците за отчуждаване на имота, предмет на сделката.
Ответниците по касационната жалба Р. М. и [фирма] считат, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Повдигнатите в изложението въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като по всеки от изведените въпроси е налице трайно установена съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Несъмнено, съгласно чл. 147, ал.2 ТЗ вр. с чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентност на общото събрание, в т.ч. взема решенията за отчуждаване на недвижими имоти, а волеизявлението му следва да бъде обективирано в писмена форма, в каквато форма е нотариалният акт, в който е отразено личното съгласие на продавача, собственик на капитала да отчужди имот, собственост на дружеството.
Налице е и трайно установена практика по приложението на чл. 472 вр. с чл. 474, ал.4 ГПК (отм.) относно нищожността на нотариално действие без личното явяване на участващите лица, която практика е неотносима към спорното право, тъй като не се твърди порок по чл. 474, ал.4 ГПК (отм.), а липса на копие от документите за самоличност на участниците в сделката, каквото изискване в ГПК от 1952 г. не се съдържа, нито е свързано с валидността на нотариалните действия. Без отношение към валидността на нотариалните действия е и наличието или липсата на декларация за произхода на средствата в изпълнение на чл. 4 и чл. 6 ЗМИП; обстоятелството дали са вписани точните лични данни при липса на спор за самоличността на участвалото в сделката лице, както и наличието или липсата към нотариалната преписка на удостоверение от М. за правоспособността или квалификацията на преводача – съгласно чл. 472 вр. с чл. 478 ГПК (отм.) нотариалното действие е нищожно, когато въпреки, че участвалото в нотариалното производство лице не знае български език и езикът, с който си служи е непознат на нотариуса, той не назначи преводач, каквито обстоятелства не са установени, нито се твърдят по делото. Независимо от изложеното, въпросът не е и обуславящ изхода на делото предвид формираните от въззивния съд изводи за правоспособност на участвалия в производството преводач, с оглед събраните доказателства за изпълнение на всички изисквания на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и повдигнатите процесуални въпроси съставлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да спре производството по делото при висящо досъдебно производство за подправка на протокола по чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ и за измама и чия е доказателствената тежест при оспорване на факта на плащане на продажната цена по сделка за покупко – продажба на имот. Съгласно утвърдената съдебна практика, производството по делото се спира на основание чл. 182, б. „г” и б. „д” ГПК (отм.), когато е налице висящо производство по друго дело, решаването на което ще има значение за правилното решаване на спряното дело; когато с решението по обуславящото дело се установява със сила на пресъдено нещо право, което е преюдициално спрямо предмета на спряното дело или от установяването на разкрити по делото престъпни обстоятелства зависи изходът на гражданският спор. Въпросът извършена ли е била подправка на протокола по чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ не е от значение за изхода по гражданския спор предвид личното участие на едноличния собственик на капитала на дружеството продавач в нотариалното производство, а въпросът унищожаема ли е сделката поради измама е вън от предмета на делото.
В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 127, ал.1 ГПК (отм.) е разрешен и въпросът за доказателствената тежест при оспорване на факта на плащане на продажната цена по сделка за покупко – продажба на имот – признанието на представителя на купувача, че е получил продажната цена, обективирано в нотариалния акт не е оборено, поради което, в съответствие с правилата за доказателствената тежест, съдът е приел за недоказано твърдението, че цената не е заплатена.
Не е налице и твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване поради постановяване на решението в противоречие с практиката на съдилищата. Приложените съдебни решения, касаещи пороци на вписването в търговския регистър на прехвърляне на дружествени дялове и валидността на решението на съдружниците в ООД за разпореждане с недвижими имоти на дружеството, съответно валидността на сделки, извършени без валидно решение на съдружниците за отчуждаване на имота, предмет на сделката, не са относими към спорното право – изводите на съда относно изпълнението на чл. 137, ал.1, т.7 ТЗ са въз основа на доказателствата за изразено пред нотариуса волеизявление на едноличния собственик на капитала на дружеството за разпореждане с имотите, предмет на прехвърлителната сделка.
Претенцията за присъждане на съдебни разноски на ответниците по касация следва да бъде оставена без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в настоящата съдебна инстанция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 579 от 10.05.2010 година по гр.д. № 1759/2009 година на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: