О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 22.03. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1113 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета Р. Р. чрез старши юрисконсулт Д. В. срещу въззивно решение № 199/16.05.2011 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 118/2011 г. в частта, с която са уважени исковете на Е. А. И. по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и до размера на 3381,98 лв. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с лихви и разноски.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна Е. А. И. чрез адв. М. Н. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационното производство е недопустимо, за липса на основания да се допусне касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Възраженията, че не са доказани поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаят въпроси, по които съдът се произнася по реда на чл. 288 ГПК, но не и редовността на касационната жалба, съответно допустимостта на касационното производство /наличието на основания за съществуване и за упражняване правото на касационна жалба/. Основанията за допускане на касационно обжалване са за селектиране на редовните и допустими касационни жалби – на разглеждане по същество подлежат само тези, за които се установи, че са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни предпоставки.
Жалбата е подадена в срок, от легитимно лице, чрез адвокат, разполагащ с представителна власт и е срещу акт, който не е изключен от касационен контрол.
С въззивното решение, като е потвърдено това на първостепенния Великотърновски районен съд, са уважени исковете на Е. А. И. против О. велико Търново за отмяна на заповед, с която е дисциплинарно уволнена и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Решението на районния съд по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е частично изменено, като въззивният съд е увеличил размера на обезщетението за принудителна безработица до 3 381,98 лв.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Единственият правен въпрос, поставен от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е допустимо ли е спиране на производството на основание чл. 299, ал. 1, т. 5 ГПК повече от веднъж в рамките на една съдебна инстанция.
Въпросът е неотносим. По делото е имало възражение, че има висящо наказателно производство по преюдициално за спора престъпно обстоятелство. Съдилищата по същество са спрели гражданското производство, но това определение е отменено от състав на Върховния касационен съд.
В хода на процеса няма данни за възникване на нови обстоятелства, които да дадат основание за спиране на исковия процес в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Доводите на касатора, при които е формулирал и така поставения въпрос, са че „евентуално би могло и прокуратурата по-късно да е образувала наказателно производство, но дори и в касационна инстанция не са представени подобни доказателства. Вероятността нещо, което би имало отношение към спора, да се случи, след като не е станало, няма как да се отрази върху допустимостта или върху правилността на едно съдебно решение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 400 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 199/16.05.2011 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 118/2011 г. в частта, с която са уважени исковете на Е. А. И. срещу [община] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и до размера на 3381,98 лв. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно с лихви и разноски.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Е. А. И. сумата в размер на 400 лв., представляващи разноските, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: