Определение №1058 от 9.10.2012 по гр. дело №241/241 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
С., 09.10. 2012 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 241 по описа за 2012 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. Г. чрез адв. К. А. Г. от АК – В. срещу въззивно решение № 300/13.12.2011 г. на Видинския окръжен съд, постановено по гр.д. № 513/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Ц. к.б., АД С. чрез юрисконсулт К. Д. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е недопустима, неясна и неоснователна. По същество възраженията се, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за законосъобразност на въззивното решение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е установил, че С. Г. е работил на длъжност „Старши специалист банка/кредитиране” в Ц., клон В.. Със заповед № 525 от 19.11.2009г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение. Заповедта е подписана от законни представители на банката.
Преди това, от служителя е поискано да даде обяснения във връзка с доклад вх.№ 114164 от 28.09.2009г. на Служба „Вътрешен одит” за констатирани нарушения. Те са и основание за налагане на дисциплинарното наказание, като са подробно описани в заповедта за уволнение.
Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Посочено е, че двумесечният срок тече не от извършване на нарушението, а от узнаването му от работодателя, което в случая е станало с доклада на „Вътрешен одит” от септември 2009 г. Спазен е и пределния едногодишен срок, тъй като всички подробно описани нарушения на трудовата дисциплина в заповедта, конкретизирани и с дати, са извършени след 19.11.2008 г., а уволеннието е на 19.11.2009 г.
Установено е още, че Г. е извършил нарушенията, за които е наказан. Нарушенията са системни и многобройни. Допуснато е разрешаване и усвояване на кредити от лица при нарушение на Правилата за потребителско кредитиране на банката, като не е осъществен необходимия контрол за надеждност на кредитополучателя, съответно на поръчителя, както и последващ контрол за изпълнение на задълженията по кредити. Служителят не е направил преценка за риска от кредитните сделки за банката и в този смисъл е злоупотребил с доверието на работодателя.
От изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, което „препраща” към касационната жалба и нейното съдържание, могат да се уточнят от съдебни състав следните два правни въпроса, които според касатора обуславят допускане на касациононно обжалване:
Кога заповедта за дисциплинарно уволнение е мотивирана и такава ли е тя когато не е представен цитиран в нея доклад „Вътрешен одит” и съдът трябва ли да извърши преценка за тежестта на нарушението с оглед наложеното от работодателя наказание.
Въпросът във връзка с тълкуването на чл. 195, ал. 1 КТ е извън предмета на спора, очертан от самия касатор – ищец с исковата му молба. Като основание на иска за отмяна на уволнението се твърди незаконност на заповедта, защото не е подписана от лица, разполагащи с работодателска власт, наказанието е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ, не е съобразено правилото на чл. 189 КТ, както и това, че Г. не е извършил нарушения на трудовата дисциплина. Липсата на мотиви в заповедта за уволнение не е основание на иска и поради това е недопустимо изобщо съдът да се произнася по този въпрос.
Освен това, сам в исковата молба служителят оборва подробно описаните в заповедта /на пет страници/ нарушения, като твърди, че или не ги е извършил или, че са технически пропуск или, че неправилно са квалифицирани от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина.
От друга страна, представянето на одитния доклада, от който са възпроизведени нарушенията, цитиран в заповедта за уволнение, няма отношение към нейната мотивираност, а евентуално към доказване на съответните деяния. За пълнота на изложението трябва да се посочи още, че касаторът в касационна жалба сочи доклада на „Вътрешен одит” от февруари 2009 г., който нито е цитиран в заповедта за уволнение, нито има отношение към установените нарушения, описани в нея. Защитната теза на Г., че при първия одит не са установени нарушения, е без значение за констатациите от втория одит.
За пълнота на изложението, трябва да се посочи още и това, че от приложените към изложението съдебни актове не се установява противоречива съдебна практиката, а и съществува тълкуване на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК за изискванията за мотивиране на заповед за уволнение с оглед чл. 195, ал. 1 КТ. Следователно, не са налице и допълнителните условия за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, с които се обосновава касатора Г..
Въпросът за съдебната преценка доколко наказанието съответства на тежестта на нарушението е от значение за постановения резултат, но няма противоречие между приетото от въззивния съд и разрешенията в приложените съдебни актове. Изрично в обжалваното решение е преценен характера на нарушенията във връзка с работата на служителя и дейността на предприятието. Съдът е изложил изрично съображения, че дисциплинарното наказание съответства на тежестта на нарушенията.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 300/13.12.2011 г. на Видинския окръжен съд, постановено по гр.д. № 513/2011 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top