О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
С., 20.02. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 487 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Г. М. чрез адв. И. Г. Ц. срещу въззивно решение № 5868/10.12.2010 г. по гр.д. № 3682/2008 г. от Софийски градски съд.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни Т. И. Д., К. Т. И. и В. А. Д. не са отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК.
Жалбата е подадена чрез адвокат, който разполага с правомощия за процесуално представителство и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, с което са изпълнени и условията по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Е. Г. М. е поискала от съда да обяви спрямо нея недейстителността на сделка по нот. акт №57/2002 г. на нотариус З. с район на действие Софийски районен съд. Твърди, че ответникът К. Т. И. продал по време на брака им недвижимо имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност без нейно знание и съгласие на ответниците Трион и В. Д..
Първоинстанционният съд е уважил иска.
Въззивната инстанция по гр.д. № 4271/2003 г. потвърдила решението на първостепенния съд. Не е разгледала възражението на ответниците, че прехвърленото имущество е било изключителна собственост на съпруга – продавач К. И.. Съдът приел, че подобно възражение може да се релевира единствено с нарочно предявен иск по чл. 21 СК; само влязлото в сила решение, с което такъв иска е уважен, може да се вземе под внимание.
Върховният касационен съд, ІІ ГО по гр.д. № 562/2004 г. е върнал делото на въззивната инстанция с указания да установи дали при придобиването на имота, съпрузите Е. М. и К. И. са били във фактическа раздяла, както и кога, кой и с какви средства е внесъл паричните вноски в касата на Ж. за придобиване на апартамента и гаража.
Следващото въззивно решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1978/2006 г. е обявено за нищожно от касационната инстанция по гр.д. № 4694/2007 г.
С последното въззивно решение, предмет на настоящата касационна жалба, иска е отхвърлен. Съдът е установил, че към датата на придобиване на собствеността върху двата обекта, изградени в Ж., съпрузите са били във фактическа раздяла. К. И. е бил член на Ж. от преди сключването на брака с Е. М. и също преди брака е изплатил на кооперацията всички вноски за имотите. Въззивният съд е достигнал до извод, че презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ е опровергана и собствеността върху спорните недвижими имоти е придобита от К. И.. Бившата съпруга Е. М. не може да атакува последващото разпореждане.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с които се обосновава изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Поставените от касатора материалноправни въпроси са за момента, към който се определя окончателната цена на имотите в Ж., как се формира цената на тези имоти и кога настъпва вещнопрехвърлителния ефект върху имота за член-кооператора.
Всички те имат отношение към постановеното от въззивня съд, но даденото от него разрешение не противоречи на приложената задължителна съдебна практика, нито се установява наличие на противоречива съдебна практика по същите въпроси.
Съставът на Софийски градски съд е дал тълкуване, съответно на ПП-3-1983-ВС РБ и ПП-4-1987-ВС РБ, че Ж. се прекратява, когато всички кооператори се снабдят с констативен нотариален акт и от тогава те придобиват собствеността върху отредените им конкретни обекти. По делото, това е станало по време на брака между М. и И., но по време на фактическата им раздяла, което изключва презумпцията за съвместен принос; липсват доказателства и за и принос на съпругата при плащането на обектите. Съдът не е дал и противоречиво тълкуване на чл. 35, ал. 1 З. /отм./ за окончателното ценообразуване на обектите, което става с решение на Общото събрание на Ж.. В случая протоколът не е съхранен, но съдът е установил от събраните по делото доказателства, че всички вноски са плащани в касата на Ж. само от К. И. и то, от преди сключване на брака му с М.; няма доказателства с приключване на строежа и след разпеделяне на разходите между кооператорите И. да е останал задължен към кооперацията с някаква сума, нито да е правено каквото и да е плащане от негова страна в периода след сключване на брака до съставянето на констативен нотариален акт и прекратяването на Ж.. Съдът, също така посочил, че ирелевантно за действително вложените от кооператора средства за придобиване на имот чрез участие в Ж. е пазарната цена на имота към датата на снабдяването с нотариален акт. Независимо от това, съдът е установил с помощта на експертиза, че действително платените от И. вноски не са и значително по-ниски от пазарната стойност на жилището и гаража към датата, когато е придобил собствеността върху тях.
Р-120-1987-ІІ ГО ВС РБ и Р-1519-ІV ГО ВС РБ не сочат на противоречиво разрешаване по повдигнатите по-горе правни проблеми.
Процесуалноправният въпрос за разпределение на доказателствената тежест при оборване на законовата презумпция на чл. 19, ал. 3 СК не е разгледан в противоречие с Р-241-1989-ІІ ГО ВКС, а и не съществува колебание в теорията и практиката, че както при всяко оспорване на законова оборима презумпция, тежестта на доказване е за оспорващия. В случая това е К. И. и съдът на него е възложил доказателствената тежест, като по правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ е приел, че презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ е оборена.
Несъгласието с правния извод на съда не значи, че има противоречие със закона и неговото нормативно или казуално тълкуване.
Поставеният процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъжда и преценява релевантните за спора доказателства, както и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, е принципно значим, но не е разрешен в обжалвания съдебен акт в противоречие с Р-752-1988-ІІІ ГО.
Доколкото този въпрос е свързан с частния за обсъждане на нотариалното дело по акта, с който е оформена сделката, то съдът е взел предвид всички документи, относими към установяваните по делото обстоятелства. По делото няма данни за внесени в повече от установеното суми в касата на Ж., нито за плащания по време на брака между съпрузите. Обстоятелството, че в декларацията за гражданско състояние продавачът К. И. е отбелязал, че е неженен, няма отношение към който и да е от фактите и обстоятелствата, значими за влаганите от съпрузите средства, съответно в приноса им за придобиване на имотите.
Въпросът дали е действителна сделка по отношение на недалия съгласие съпруг с имущество съпружеска имуществена общност в случая е без значение, доколкото по делото е прието, че процесните имоти са изключителна собственост на подавача по атакуваната продажба.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 5868/10.12.2010 г. по гр.д. № 3682/2008 г. от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: