Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1119_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1324
София, 23.12. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Алексей Иванов
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1119 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни срещу въззивно решение от 13.04.2010 г. по гр.д. № 476 /2010 г. на Варненския окръжен съд.
Ищецът Д. Д. Д. обжалва решението в частта, с която въззивният съд по възражение на ответника „Б.” Е. е извършил прихващане между нейния уважен иск по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ и изплатеното и обезщетение по чл.224,ал.1 КТ (за неизползван платен годишен отпуск) – в отхвърлителната част от 3,820.83 лева до 7,175.70 лева. Твърди, че решението е неправилно и излага основания за това и иска допускане на касационно обжалване по въпроса дали такова прихващане е основателно, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, отразена в Решение № 1627 от 13.10.2005 г. по гр. д. № 562 /2003 г., I. г.о. на ВКС и Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933 /2001 г., I. г. о на ВКС и че този въпрос има значение и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът „Б.” Е. обжалва решението в частта, с която срещу него са уважени исковете по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ с твърдение, че изводът на въззивния съд, че не е извършено реално съкращаване на щата, е незаконосъобразен, тъй като е необоснован и формиран в резултат на съществени процесуални нарушения. Този жалбоподател иска допускате до касационно обжалване по въпросите 1) дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, който е разрешен в противоречие с Решение № 222 / 2008 г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 38 /2008 г. ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 278 / 2006 г., ІІІ г.о. на ВКС; 2) съставлява ли реално съкращение в щата премахването на трудовата функция във вида и обема, в който е съществувала без да е създадена друга длъжност, която да я поглъща , който е разрешен в противоречие с Решение № 212 по гр.д. № 152 / 2008 г., ІІІ г.о. на Кърджалийския ОС; като твърди също, че тези въпроси имат значение и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Д. Д. Д. оспорва искането за допускане на касационно обжалване от ответника „Б.” Е., като твърди, че не са налице посочените основания – противоречиво разрешение на сходни случаи.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и първите два иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен от първите два.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с утвърждаване на новото щатно разписание не е извършено реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност – „управител” в Управление „Административно – стопанско обслужване”, тъй като функциите на тази длъжност са еднакви с функциите на длъжността „зам. директор” в отзел „У. – административен център Република ” в новото щатно разписание, като промяната е само в наименованието на длъжността и намаляване на обема на работодателските функции, а именно с премахването на тези, свързани с подбор на персонала, сключване и прекратяване на трудовите договор. Преди да формира този правен извод, от фактическа страна съдът е приел за установено, че в новата длъжност са възложени функции за проучване рекламациите на клиентите и вземането на мерки за отстраняване на допуснатите слабости и нарушения, както и организирането на доставката на необходимия постелъчен материал, но описаните изменения не дават основание за извод за промяна на длъжността.. Изводът, че не е извършено реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, е обусловил основателността на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ, което е обусловило основателността на исковете по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 във вр. с чл. 225,ал.1 КТ до размер 12,301.20 лева, но съдът е намерил за основателно възражението на ответника за прихващане на получените обезщетения по чл.220,ал.1 КТ, чл.222,ал.1 КТ и чл.224,ал.1 КТ, последното в размер на 3,354.87 лева.
От изложеното е видно, че изведеният от ищеца въпрос е обусловил решението на въззивния съд за размера, за който следва да бъде уважен искът по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл. 225,ал.1 КТ и че разрешението противоречи на разрешенията на ВКС в посочените две решения – № 1627 от 13.10.2005 г. по гр. д. № 562 /2003 г., I. г.о. на ВКС и (Решение) № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933 /2001 г., I. г. о на ВКС, които отразяват трайната практика на ВКС. Поради което е налице основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване в тази част, което (наличието на практика по изведения въпрос) обуславя липсата на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
От изложението на въззивния съд е видно, че първият въпрос – дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, различни от предходните, е обусловил извода на съда за основателност на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ и той е разрешен в противоречие с посочените Решение № 222 от 22.01.2008 г. / 2008 г., ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 38 /2008 г. ІІІ г.о. на ВКС, поради което представлява основание за допускане на касационно обжалване на решението по иска по чл. чл.344,ал.1,т.1 КТ съгласно чл.280,ал.1,т.2 ГПК;
Вторият въпрос – съставлява ли реално съкращение в щата премахването на трудовата функция във вида и обема, в който е съществувала, без да е създадена друга длъжност, която да я поглъща (в пълен обем), не е обусловил изхода по спора, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Спорът е трудов и ищецът Д. Д. Д. не дължи държавни такси за разглеждането на жалбата и.
Жалбоподателят „Б.” Е. следва да заплати на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 306.02 лева (по 30 лева по всеки един от първите два неоценяеми иска и 246.02 лева по третия).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 13.04.2010 г. по гр.д. № 476 /2010 г. на Варненския окръжен съд, в обжалваната част, с която са уважени искове по чл.344,ал.1,.т.1,т.2 и т. 3 КТ и е извършено прихващане с обезщетение по чл.224,ал.1 КТ.
Указва и дава възможност на „Б.” Е. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 306.02 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.