3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1354
С., 27.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5241 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 45 от 10.05.2013 година по гр.д. № 47/2013 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 43 от 12.10.2013 г. по гр.д. № 291/2011 г. на Еленски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумите 3149,64 лева имуществени вреди и 10000 лева неимуществени вреди от непозволено увреждане, предявен от П. А. П. от [населено място] против П. В. Ч. от същия град. В решението е прието за установено, че ищецът е изпълнявал по трудов договор длъжността „изпълнител куриер” при [община], за кмет на която община от есента на 2007 г. е бил избран ответника по делото. Със заповед от 26.02.2009 г. Кмета на общината е определил на ответника ново работно място в същата сграда и график на работния ден; със заповед от 26.05.2009 г. му е наложил дисциплинарно наказание „забележка”, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Еленски районен съд, а със заповед № 764 от 01.10.2009 г. е прекратил трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата – трансформация на длъжността и отказ на служителя да подпише допълнително споразумение за новата длъжност. Уволнението е било отменено с влязло в сила решение по гр.д. № 260/2009 г. на Еленски районен съд. В изпълнение на съдебното решение ищецът е бил възстановен на работа. Със заповед от 05.07.2011 г. трудовото правоотношение е било отново прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че така извършените от ответника действия в изпълнение на функциите му на представляващ работодателя не са в резултат на виновно противоправно поведение; че не е установено ответникът да е злоупотребил със служебното си положение, нито да е преследвал ищеца с цел да му причини болки и страдания, подлагайки на унизително отношение, умишлено уронвайки достойнството му, лишавайки го от нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, поради което предявеният иск за вреди от непозволено увреждане е отхвърлен като неоснователен. Изводите си, че не е доказано ответникът недобросъвестно да е използвал служебното положение за постигане на лични или други неслужебни цели, съдът е формирал след преценка на свидетелските показания при условията на чл. 172 ГПК, изхождайки от данните, че свидетеля Й. Б. няма преки впечатления от отношенията между страните по делото, а пресъздава твърдения на ищеца, с който живее на семейни начала, а свидетелят С. Д., бивш кмет на [населено място], бидейки в продължителни конфликтни отношения с ответника, не изнася конкретни факти, а лични преценки за подбудите му за уволнението на ищеца.
Касационна жалба против въззивното решение на Великотърновски окръжен съд е постъпила от П. А. П.. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса ангажира ли се отговорността по чл. 45 ЗЗД на административния ръководител при установено трайно, последователно, систематично, целенасочено отношение, изразяващо се в конкретни действия и издаването на незаконосъобразни актове по отношение на работника.
Ответникът по касационната жалба П. В. Ч. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Великотърновски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът кога административният ръководител е причинил непозволено увреждане на работника с действията си по издаване на неправилна заповед за уволнение е разрешен в Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. В съответствие с постановките в Постановление № 4 от 1975 г., въззивният съд е приел, че не са налице условия за ангажиране на отговорността на административния ръководител по чл. 45 ЗЗД, тъй като по делото не е установено да е действал недобросъвестно с цел постигане на лични цели; че не е установено ищецът да е уволнен, въпреки ответникът да е знаел, че липсват основания за това. В съответствие с установената практика на съдилищата, въззивният съд е изследвал доказано ли е недобросъвестно отношение на ответника при издаване на заповедите за уволнение; установено ли е, че трудовото правоотношение е прекратено поради преследване на лични цели и със съзнанието, че липсват действителни основания за уволнение. В съответствие с установената практика са и формираните изводи, че представляващият работодателя разполага с правото да прекрати трудовия договор на работника извънсъдебно на посочените в Кодекса на труда основания, а отмяната на уволнението като незаконно само по себе си не е основание да се приеме, че недобросъвестно е ползвал служебното си положение; че действията по определяне на работното място, график на работата и трансформацията на длъжности не сочат за проява на целенасочено недобросъвестно отношение към служителя, а издаването на заповеди за дисциплинарно наказание и уволнение, признати от съда за незаконни, не обуславят извод за дискриминационно отношение, нито за трайно, последователно, систематично демонстрирано поведение, съставляващо злоупотреба с власт с лична или друга неслужебна цел.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 45 от 10.05.2013 година по гр.д. № 47/2013 година на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: