3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1328
С.,22.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев Гергана Никова
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5167 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 90 от 15.05.2013 година по гр.д. № 89/2013 година на Монтански окръжен съд е потвърдено решение от 15.02.2013 г. по гр.д. № 527/2012 г. на районен съд [населено място], с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 357, ал.1 КТ, предявен от Н. П. К. от [населено място] против Служба Домашен социален патронаж към [община]. В решението е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор ищцата е работела като „санитар-превозвач на храна” към Домашния социален патронаж. Със заповед № 40 от 25.09.2012 г., работодателят и е наложил дисциплинарно наказание „забележка” за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в действия, несъобразени с хигиенните изисквания на място за доставяне на храната на потребителите. Прието е, че наказанието е наложено от работодателя законно, при доказано нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в оставяне храната върху капака на кофата за боклук в двора на патронираното лице С. Д. от [населено място], поради което искът за отмяна на дисциплинарното наказание е отхвърлен като неосновтелен.
В касационната жалба против решението на Монтански окръжен съд, постъпила от Н. П. К. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, т. 2 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и тази на съдилищата по въпросите законно ли е дисциплинарно наказание, заповедта за налагане на което не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ за посочване на времето на извършване на нарушението. Приложени са решения на Върховния касационен съд, съгласно които дисциплинарното наказание е наложено незаконно, когато в заповедта не са отразени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, както и решения, в които е прието, че нормите на чл. 194 КТ и чл. 195 КТ са императивни, поради което съдът следи служебно за прилагането им. Изложени са и доводи за постановяване на решението в нарушение на т.9 от ТР № 1 от 17.07.2011 г. ОСГТК ВКС, както и в противоречие с решение № 358 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1183/2009 г. ІІІ г.о. ВКС относно допустимостта на доказателства пред въззивната инстанция, които не са били събрани от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Д. е въведен във вразка с искане на ищцата пред първоинстанционния съд за прилагане на анкетни карти, попълнени от патронирани лица.
Ответникът по касационната жалба Домашен социален патронаж към [община] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Монтански окръжен съд.
Въпросът законно ли е дисциплинарно наказание, заповедта за налагане на което не отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 КТ не е обуславящ изхода на делото. В исковата молба не е въведен довод за допуснато нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, поради което нарушено ли е изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание е извън предмета на делото. В съответствие с установената практика, съгласно която предявеният иск за отмяна на незаконно уволнение не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца в исковата молба (решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о., постановени по чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата), въззивният съд се е произнесъл само по единствения въведен от ищцата довод за незаконност на уволнението – по въпроса извършено ли е нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание.
Предвид изложеното, не е налице и твърдяното противоречие със съдебната практика по въпроса следи ли съдът служебно за спазването на чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ, който въпрос е разрешен с постановяване на посочените по-горе решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по въпроса допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила. Несъмнено, съгласно чл. 266, ал.3 ГПК, въззивният съд следва да допусне поисканите от страната доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Въззивният съд обаче не следи служебно за допуснати процесуални нарушения (чл. 269 ГПК), нито събира доказателства, които страната не е поискала. Във въззивната жалба, подадена от ищцата Н. П. К. не е въведено оплакване за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ да се допуснат като доказателство анкетни карти на патронираните лица, нито е направено искане за събиране на доказателства, поради което изведеният въпрос по приложението на чл. 266, ал.3 ГПК не е обуславящ изхода на делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 150 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.06.2013 г. с адвокат К. А. от Адвокатска колегия [населено място]. .
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 90 от 15.05.2013 година по гр.д. № 89/2013 година на Монтански окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. П. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на Домашен социален патронаж към [община] сумата 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: