О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№296
София, 22.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 7367 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. В. П. от [населено място] против определение № 281 от 12.07.2013 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, постановено по гр.д. № 3648/2013 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 3229 от 21.03.2013 г. на А. В. П. против решение № 328 от 25.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1461/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав в частта, с която е обезсилено решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 378/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-6 състав и е прекратено съдебното производство по предявените от А. В. П. против [фирма], [населено място], иск за установяване притежание на право на собственост чрез десет годишно давностно владение, текло в периода 01.07.1996 г. – 30.05.2006 г. и 26.10.2007 г. – 27.10.2007 г. на 36/834 ид.ч. от правото на собственост на , кв.242 по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3” и за осъждане на [фирма], [населено място] да премахне оградата към [улица]на УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3” и да не пречи да ползва парцела без ограничаване на достъпа.
След извършената размяна на книжа е депозиран отговор на частната жалба от [фирма], [населено място], в който възразява срещу допустимостта на частната жалба, като уведомява съда за открито производство по несъстоятелност по отношение на него.
Частната жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 275, ал. 2 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По искането за спиране на настоящото производство с оглед откритото производство по несъстоятелност по отношение на [фирма], [населено място] съдът намира следното:
Видно от извършените вписвания по партидата на [фирма], [населено място], по отношение на дружеството действително е открито производство по несъстоятелност, като понастоящем е назначен и постоянен синдик, който е встъпил в правомощия на 23.10.2013 г. Следователно съществува лице, което да упражнява представителна власт по отношение на ответника. Същевременно, по аргумент от чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ се налага извода, че при условията на чл. 637, ал. 1 ТЗ на спиране не подлежат искове за защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността. Предвид това не са налице основания за спиране на настоящото производство.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С т. 8 от Тълувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГК бе прието, че въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и следващите от ГПК при ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК, т. е. ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респективно под 10 000 лв. по търговски дела, въззивното решение е необжалваемо.
В разглеждания случай по предявената от А. В. П. искова молба е постановено първоинстанционно решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 378/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-6 състав, с което са отхвърлени предявените искове за установяване право на собственост чрез десет годишно давностно владение, текло в периода 1.07.1996 г. – 30.05.2006 г. и 26.10.2007 г. – 27.10.2007 г. на недвижим имот, в състоянието преди незаконното й изваждане от него на 24.01.2008 г., представляващ апартамент № 11 /с променена номерация № 7/, находящ се в [населено място], втори етаж /без партера/ на сградата, втора група, с вход от [улица]/вх.”А”/ от 71,50 кв.м., ведно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата от 9,50 кв.м. и таванско помещение в тавана от 7,80 кв.м., ведно с 36/834 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо , кв. по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3”, както и за признаване за установено, че след незаконното изваждане от горния имот на 24.01.2008 г. и незаконното разрушаване на надземната част на сградата е собственик на посоченото избено помещение и на 36/834 ид.ч. от неразрушената подземна част на сградата и от правото на собственост на земята, както и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на [фирма], [населено място] да премахне оградата към [улица]на УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3”, да не пречи да извърши необходимите строителни работи за възстановяване на мазето й, както и да го ползва без ограничаване на достъпа до общите части на основите и парцела и да преустанови извършването на нарушения, изразяващи се в посегателства върху мазето. С решение № 328 от 25.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1461/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав така постановеното първоинстанционно решение е обезсилено изцяло и производството по претенциите на А. В. П. срещу [фирма], [населено място] е прекратено поради недопустимост на исковете.
С определение № 281 от 12.07.2013 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, постановено по гр.д. № 3648/2013 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 328 от 25.02.2013 г. по гр.д. № 1461/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав в частта му, с която първоинстанционно решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 378/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-6 състав е обезсилено и производството е прекратено по исковете за установяване право на собственост чрез десет годишно давностно владение, текло в периода 1.07.1996 г. – 30.05.2006 г. и 26.10.2007 г. – 27.10.2007 г. на недвижим имот, в състоянието преди незаконното й изваждане от него на 24.01.2008 г., представляващ апартамент № 11 /с променена номерация № 7/, находящ се в [населено място], втори етаж /без партера/ на сградата, втора група, с вход от [улица]/вх.”А”/ от 71,50 кв.м., ведно с избено помещение, находящо се в мазето на сградата от 9,50 кв.м. и таванско помещение в тавана от 7,80 кв.м., ведно с 36/834 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3”, както и за признаване за установено, че след незаконното изваждане от горния имот на 24.01.2008 г. и незаконното разрушаване на надземната част на сградата е собственик на посоченото избено помещение и на 36/834 ид.ч. от неразрушената подземна част на сградата, както и е прекратено производството по исковете по чл. 109 ЗС за осъждане на [фирма], [населено място] да не пречи да извърши необходимите строителни работи за възстановяване на мазето й, както и да преустанови преустанови извършването на нарушения, изразяващи се в посегателства върху мазето и препятстването до него. В тази му част определение № 281 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 3648/2013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение е окончателно, тъй като съставлява неподлежащ на обжалване акт по чл. 288 ГПК. По тази причина изложените в частната жалба доводи в т. 1, 3 и 4 не следва да бъдат обсъждани по същество в рамките на настоящото производство, доколкото те касаят правилността на формираните от състава, постановил акта по чл. 288 ГПК, изводи досежно наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
В т. 2 на частната жалба се обосновава доводът на жалбоподателката, че данъчната оценка на исковете, по отношение на които с определение № 281 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 3648/2013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение е прието, че въззивното решение е неожбжалваемо, възлиза на сумата 28 442,44 лева, а не на приетата от ВКС сума от 1 039,40 лева. Така изложените от жалбоподателката съображения са неоснователни, защото направените от нея изчисления касаят претенция за принадлежност на 36/834 ид.ч. от правото на строеж върху УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3”, а както бе посочено по-горе по отношение на тази претенция с акта по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване, а не е постановено оставяне без разглеждане на касационната жалба. Произнасянето по чл. 288 ГПК не може да бъде преразгледано и съответно – стойността на данъчната оценка на 36/834 ид.ч. от правото на строеж върху УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3” е обстоятелство, неотносимо към въпроса за основателността на разглежданата частна жалба.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и т. 8 от Тълувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Настоящият случай е именно такъв, защото данъчната оценка на 36/834 ид.ч. от УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3” е в размер на 1 039,40 лева (видно от документа от лист 73 по гр.д. № 43607/2010 г. на СРС). По силата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК това е сумата, явяваща се и цена на установителния иск за собственост на 36/834 ид.ч. от , по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3”, както и на иска по чл. 109 ЗС за преустановяване действията по препятстване достъпа до дворното място, изразяващи се в поставянето на ограда към [улица]и ограничаване на достъпа до парцела. Именно по отношение само на тези претенции с обжалваното определение е прието, че е налице пречката по чл. 280, ал. 2 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество, който извод съответства на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и съответно е правилен. Това от своя страна означава, че разглежданата частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от А. В. П. от [населено място] против определение № 281 от 12.07.2013 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, постановено по гр.д. № 3648/2013 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№ 3229 от 21.03.2013 г. на А. В. П. против решение № 328 от 25.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1461/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4-ти състав в частта, с която е обезсилено решение от 17.01.2012 г. по гр.д. № 378/2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-6 състав и е прекратено съдебното производство по предявените от А. В. П. против [фирма], [населено място], иск за установяване притежание на право на собственост чрез десет годишно давностно владение, текло в периода 01.07.1996 г. – 30.05.2006 г. и 26.10.2007 г. – 27.10.2007 г. на 36/834 ид.ч. от правото на собственост на УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3” и за осъждане на [фирма], [населено място] да премахне оградата към [улица]на УПИ по плана на [населено място], м.”Зона Б 5-3” и да не пречи да ползва парцела без ограничаване на достъпа.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: