2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№17
гр. София, 09.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 5612 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (П.) срещу решение № 1120/19.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1201/2013 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С него, като е потвърдено решение № 538/14.02.2013 г. по гр. дело № 15615/2011 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), жалбоподателят е осъден да заплати на А. В. Р. сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство (дознание № 339/2004 г. на сектор ИП при ОД на МВР – П., н.о.х.д. № 1161/2007 г. на ПРС и в.н.о.х.д. № 591/2011 г. на ПОС) за престъпление по чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което ищецът е признат за невиновен и оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2011 г. до окончателното плащане; в тежест на жалбоподателя са възложени направените разноски по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на процесуални норми – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът А. В. Р. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая, в писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, касаторът е посочил в изложението, че „…въззивният съд се е произнесъл с решението си в противоречие с практиката на съдилищата, като е постановил решение противно на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Не се е съобразил, потвърждавайки решението на първоинстанционния съд, с изискванията на чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика – решение № 1599/2005 г. по гр. дело № 876/2004 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 48/2004 г. по гр. дело № 2041/2002 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. От приетото за установено като доказателствен материал по делото не може да се направи извода, до който е достигнал съда, а именно, че твърдените неимуществени вреди са в резултат само от воденото досъдебно производство”.
Предвид цитираните по-горе, задължителни за съда указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така депозираното по делото писмено изложение на касатора не съдържа извеждане и формулировка на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Преповторените в изложението, наведени и с касационната жалба, оплаквания, сочещи касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съдопроизводствени правила (чл. 235, ал. 2 от ГПК), нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД) и необоснованост, не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Също съгласно т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването от страна на жалбоподателя на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на тези допълнителни основания би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, които са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, дали по тях е налице противоречива практика на съдилищата, респ. – дали те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани в изложението на касатора на такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК е невъзможно да бъде извършена.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че не се установява противоречие между обжалваното решение и двете посочени и представени от касатора решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. Освен това, обжалваното въззивно решение е съобразено със задължителните указания и разясненията по приложението на закона, дадени с ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 4/23.12.1968 г. (също представени от касатора), както и с формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ и чл. 52 от ЗЗД.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1120/19.06.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 1201/2013 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.