2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1376
гр. София, 03.12. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4204 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.г. „Н. Й. В.” в [населено място] срещу решение от 02.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 154/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. С него, при постановени частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 32/18.01.2013 г. по гр. дело № 2294/2012 г. на Кюстендилския районен съд, като краен резултат са уважени, предявените от Г. Й. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 6/17.09.2012 г. на директора на гимназията-жалбоподател, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по общообразователен учебен предмет – гимназиален етап с преподаване на биология и химия” при гимназията-жалбоподател и последната е осъдена да заплати на ищцата общо сумата 4 709.16 лв. – обезщетение за периода 08.10.2012 г. – 08.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2012 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя (което е инкорпорирано в касационната жалба), като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос: предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ отнася ли се за случаите, когато съкращаваната длъжност е единствена и работодателят е в невъзможност да осигури работа на работника или служителя, който я заема. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че изведеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и по него няма съдебна практика.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Г. Й. К. в отговора си излага подробни съображения, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване; претендира присъждане на разноските по делото, направени за настоящата съдебна инстанция.
По делото е установено, а и между страните няма спор, че до процесното й уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата, ищцата е заемала при ответната гимназия единствената щатна бройка за длъжността „старши учител по общообразователен учебен предмет – гимназиален етап с преподаване на биология и химия”, която е съкратена; че към момента на уволнението й ищцата е била секретар на Регионалната синдикална организация на РС „Образование” към КТ „Подкрепа” – [населено място], а също – и председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” при ответната гимназия; че ответникът-работодател е поискал преди прекратяването на трудовото правоотношение с нея съгласие от синдикалната секция „Образование” към КТ „Подкрепа” при ответната гимназия, а също и от синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” – [населено място], като съответно – със становище вх. № 1605/05.09.2012 г. не е било дадено съгласие за уволнението на ищцата, а с писмо вх. № 1651/14.09.2012 г. е изразено противопоставяне на същото.
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е приел, че ищцата се е ползвала от предварителната закрила при уволнение – „синдикална защита” по чл. 333, ал. 3 от КТ, както и че недаденото съгласие по чл. 333, ал. 3 от КТ води до незаконност на извършеното уволнение, съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ. Окръжният съд е споделил и изводите на районния за неоснователност на доводите на ответника-работодател, че за законността на уволнението на ищцата било достатъчно само искането на съгласието на съответния синдикален орган и че било без правно значение обстоятелството, че такова съгласие не е дадено. В тази връзка в мотивите към обжалваното решение са изложени съображения, че настоящият казус попада във втората хипотеза на чл. 344, ал. 3 от КТ за незаконност на уволнението, – когато е налице несъгласие с предварителното искане на работодателя за уволнението на ползващия се със синдикална закрила работник или служител. Въззивният съд е намерил за ирелевантно за спора, изтъкваното от работодателя обстоятелство, че съкращението на щата се отнася до единствената длъжност, която е заемана от ищцата, като и в тази връзка е посочено в мотивите на съда, че синдикалната закрила при уволнение на ищцата не е била преодоляна от работодателя, поради което уволнението й е незаконно и правилно е отменено от районния съд.
Видно от тези мотиви към обжалваното въззивно решение, изведеният от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл. 333, ал. 3 от КТ е включен в предмета на спора по делото и даденото по него разрешение от въззивния съд е обусловило крайния му извод за уважаването на предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ. Поради това, този материалноправен въпрос поначало представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е налице обаче наведеното от жалбоподателя, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по този правен въпрос. Същият е разрешен от въззивния съд при точно и стриктно приложение на материалния закон, а именно – на императивната разпоредба на чл. 333, ал. 3 от КТ. От нея ясно и еднозначно следва, че установената от законодателя предварителна закрила при уволнение се отнася за всички посочени в тази разпоредба, предвид и § 1, т. 6 от ДР на КТ, членове на синдикални ръководства, като е без никакво значение каква длъжност заема при работодателя съответният синдикален лидер и дали тази длъжност е единствената такава, която се съкращава, респ. – ирелевантно е и обстоятелството дали и каква работа би могъл да осигури работодателят след съкращението на ползващия се от закрилата работник или служител, за когото не е дадено съгласие за уволнението от съответния синдикален орган. По това тълкуване на императивната правна норма на чл. 333, ал. 3 от КТ, в съответствие с което в обжалваното въззивно решение е разрешен изведения от касатора материалноправен въпрос, в съдебната практика никога не е имало колебания и съмнения. Поради това, този материалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед гореизложеното, – тъй като не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендиарните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата съдебна инстанция по делото, в размер 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 02.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 154/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд;
ОСЪЖДА П.г. „Н. Й. В.” в [населено място] да заплати на Г. Й. К. сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.