4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1416
гр. София, 10.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4946 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц.ЦДГ) „З.м.” – [населено място], П., срещу решение № 162/08.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 223/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 32/17.01.2013 г. по гр. дело № 4131/2012 г. на Пазарджишкия районен съд (ПзРС), са уважени предявените от И. И. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 644/28.12.2009 г., издадена от кмета на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „директор с група” при ЦДГ-касатор и последната е осъдена да заплати на ищцата сумата 1 944 лв. – обезщетение за оставането й без работа през периода 04.01.2010 г. – 04.04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2010 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавната такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, се извежда следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправен въпрос: полувисшето образование, съответстващо, съгласно § 5 от ПЗР на ЗВО и § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., на висше образование „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, отговаря ли на изискването по чл. 37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование „бакалавър”. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като в тази връзка сочи и представя (в препис) решение № 8/28.01.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят навежда и допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че изведеният от него материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като цитираните във въпроса нормативни актове съдържат различна терминология – в чл. 37, ал. 2 от ЗНП се сочи само „бакалавър”, а в чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗВО се прави разграничение между „бакалавър” и „професионален бакалавър по…”, което налага тяхното тълкуване, с оглед уеднаквяване на съдебната практика и еднаквото приложение на закона спрямо различни правни субекти.
Ответницата по касационната жалба – ищцата И. И. Н. в отговора си излага съображения, че няма основание за допускане на касационното обжалване, както и становище за неоснователност на жалбата.
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, въззивният съд, включително чрез препращане съгласно чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е приел следното: Ищцата е работила при ответната ЦДГ (сега касатор) по трудов договор на процесната длъжност „директор с група”, от която е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – поради непритежаване на необходимото образование за заемане на длъжността. Ищцата е завършила през 1980 г. полувисше образование в институт за детски учителки и съгласно § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., във вр. с § 5 от ПЗР на ЗВО, тя има правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, т.е. – отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование „бакалавър” или „магистър”.
Предвид тези мотиви към обжалваното въззивно решение, изведеният от касатора материалноправен въпрос, несъмнено е обуславящ решаващите правни на въззивния съд за уважаването на предявените по делото искове и е от съществено значение за изхода на правния спор по делото, респ. – този материалноправен въпрос представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл – също т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В представеното (в препис) от касатора, решение № 8/28.01.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, този материалноправен въпрос по никакъв начин не е обсъждан и съответно – не е разрешаван с това решение. В представеното (също в препис) от страна на ищеца, решение № 898/09.11.2012 г. по гр. дело № 2445/2012 г. на ПзРС (за което няма надлежни доказателства да е влязло в сила), този материалноправен въпрос е разрешен по същия начин, както и с въззивното решение, обжалвано по настоящото дело. При това положение следва извод, че не е налице наведеното от жалбоподателя допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
По изведения от касатора материалноправен въпрос страните не сочат, а и не се установява задължителна практика на ВКС – формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Създаването на такава практика би допринесло за точното тълкуване и прилагане от съдилищата на материалния закон, и конкретно – на посочените във въпроса материалноправни норми от ЗНП и ЗВО. Основателни са доводите на касатора в тази връзка, – че от една страна в чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗВО понятието „бакалавър” се дефинира едновременно в по-широк и в по-тесен смисъл, като се прави и разграничение между по-тясното му значение и понятието „професионален бакалавър по…”, а от друга страна в чл. 37, ал. 2 от ЗНП е използвано само понятието „бакалавър”, което налага тълкуването на тези правни норми във връзка с приложението на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които този въпрос е поставен, според точния смисъл на посочените материалноправни разпоредби, респ. би допринесло и за развитието на правото (в този смисъл е и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед на това, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по изведения от касатора материалноправен въпрос: полувисшето образование, съответстващо, съгласно § 5 от ПЗР на ЗВО и § 32, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗВО, обн. в ДВ, бр. 41/2007 г., на висше образование „бакалавър” по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗВО – „професионален бакалавър по…”, отговаря ли на изискването по чл. 37, ал. 2 от ЗНП за завършена степен на висше образование „бакалавър”.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 68.88 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 162/08.04.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 223/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Ц. „Зз.м.” – [населено място], П., в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 68.88 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.