О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
София, 19.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 3638 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. А. М. чрез адвокат С. Р. против решение от 20.02.2013 г. на Софийски градски съд, ІІ „а” въззивен състав, постановено по гр.д. № 3091/2012 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация [фирма] и [фирма] не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 30.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 10326/2011 г. по описа на Софийския районен съд, 26 състав, с което са уважени предявените от [фирма] срещу А. А. М. искове по чл. 415, ал. 2 ГПК вр.чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът А. А. М. дължи на ищеца сумата 5 364,94 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.февруари 2007 г. – м.април 2010 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и лихва за забава до тази дата в размер на сумата 1 132,71 лв.
Повдигнати са следните въпроси /уточнени от съда/: Следва ли да се удовлетворяват претенции, основани само на едностранно издадени фактури; Как следва да се отчита количеството доставена топлинна енергия в топлоснабдените сгради; Липсата на контрол от страна на собствениците и ползвателите на сградата води ли до незаконосъобразност на извършеното отчитане.
По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Не се сочи дали става въпрос за задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК или за противоречива практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, съответно не са цитирани и приложени преписи от съдебни актове, въз основа на която да се извърши преценка налице ли е допълнителното основание за допускане до касация в някоя от тези две хипотези.
Освен това, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е формирал своите изводи относно основателността на претенциите на [фирма] срещу А. А. М. не само въз основа на едностранно издадени фактури, а след изслушване и обсъждане на заключение на съдебно-техническа експертиза, приета като неоспорена от страните. Експертизата е отговорила на въпросите какви са ежемесечните отчети по общия топломер за процесния период, какви са отчетите по уредите за дялово разпределение за процесния период и извършвани ли са редовно те, респ. дали начисляванията при изравняванията са извършвани въз основа на реално отчетеното количество топлинна енергия. Заключението е изготвено от лице с нужните специални знания и видно от съдържанието му съдържа констатацията, че отчетните формуляри носят подписа на потребителя. Заключението е изготвено след анализ на всички представени по делото доказателства, въз основа на които е формиран извод, че отчетите са редовно извършвани и начисляванията при изравняванията са извършвани въз основа на реално отчетеното количество топлинна енергия съгласно дяловото разпределение. С оглед изложеното се налага извода, че формираният краен извод на въззивния съд, че предявените искове са основателни не се основава единствено на съставени от ищеца фактури, съответно – първият формулиран правен въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото.
По отношение на втория и третия въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съобразно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – точното приложение на закона и развитие на правото формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване.
В разглеждания случай произнасянето по въпросите как следва да се отчита количеството доставена топлинна енергия в топлоснабдените сгради и води ли липсата на контрол от страна на собствениците и ползвателите на сградата до незаконосъобразност на извършеното отчитане не би имало изискваното с чл.280, ал.1, т.3 ГПК приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. В тази насока е налице позитивно-правна регламентация, която не съдържа непълнота, неяснота или противоречия, подлежащи на преодоляване посредством тълкуване по реда на чл.290 ГПК или чл.124 ЗСВ. В съответствие с приложимите към процесното правоотношение разпоредби на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (чл.106а, ал.3, отм.) и Закона за енергетиката (чл.150, ал.3) въззивният съд е приел, че страните по делото са обвързани от договор при публично известни общи условия, имащи (по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД) силата на закон за страните. В съответствие с тях, както и разпоредбите по Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на икономиката и енергетиката) съдът е приел, че в случая е спазен основния принцип в уреждането на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, а именно това да става на база реално доставената на границата на собственост топлинна енергия (чл.156, ал.1 ЗЕ), както и че за топлопреносното предприятие е съществувало задължение да поддържа в изправност средството за търговско измерване, а обстоятелството, че представителите на ЕС не са се възползвали от правото да присъстват при монтажа и демонтажа на средството за търговско измерване, не може да бъде пречка за изпълнението на задължението на топлопреносното предприятие по чл.44, ал.2 от Наредба № 16-334.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационното обжалване на решението от 20.02.2013 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ „а” въззивен състав по гр.д. № 3091/2012 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 20.02.2013 г. на Софийски градски съд, ІІ „а” въззивен състав, постановено по гр.д. № 3091/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: