О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1370
София, 02.12. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова гр. дело № 4349 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. С. Х. чрез адвокат С. С. против решение № 928 от 11.02.2013 г. на Софийски градски съд, ІV „а” въззивен състав, постановено по гр.д. № 6532/2012 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Касационната жалба инкорпорира и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация [фирма] и [фирма] не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № І-44-91, постановено по гр.д.№ 31490/2010 г. по описа на Софийския районен съд, 44 състав, с което са уважени предявените от [фирма] срещу И. С. Х. искове по чл. 415, ал. 2 ГПК вр.чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът И. С. Х. дължи на ищеца сумата 4 451,98 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.октомври 2005 г. – м.април 2008 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (съобразно решението от 01.02.2012 г. по чл. 250 ГПК), както и лихва за забава до тази дата в размер на сумата 873,82 лв. Исковете са отхвърлени, както следва: за главницата – над сумата 4 451,98 лева до сумата 5 151,65 лева и за периода м.февруари 2004 г. – м.09.2005 г. и за лихвата за забава – над сумата 873,82 лв. до сумата 1 481,99 лева и за периода 01.04.2004 г. – 30.11.2005 г. – като погасени по давност.
Повдигнати са следните въпроси /уточнени от съда/: Следва ли да се удовлетворяват претенции, основани само на едностранно издадени фактури /”извлечения от сметка”/, по отношение на който се поддържа, че е разрешен в противоречие с приетото в решение № 39 от 14.02.2011 г. по в.гр.д.№ 899/2010 г. по описа на ОС – Перник. Освен това се поддържа, че произнасянето по въпроса „Преклудирано ли е възражението за погасителна давност, ако е заявено извън срока по чл.131 ГПК, но се съдържа в по-рано подаденото възражение по чл.414 ГПК” е в противоречие с практиката на ВКС – решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д.№ 1068/2009 г. на ВКС, І т.о. и решение № 177 от 26.10.2010 г. по т.д.№ 46/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
По първия въпрос: Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е формирал своите изводи относно основателността на претенциите на [фирма] срещу касатора не само въз основа на едностранно издадени фактури, а след изслушване и обсъждане на заключение на съдебно-техническа експертиза, приета като неоспорена от страните. Експертизата е отговорила на въпросите какви са ежемесечните отчети по общия топломер за процесния период, какви са данните за потребената топлоенергия от абоната за процесния период и съответстващите на тях начислявания за стойността на реално потребеното количество топлинна енергия. Заключението е изготвено от лице с нужните специални знания и след анализ на всички представени по делото доказателства и документите, съхранявани в [фирма] и [фирма], въз основа на които е формиран извод, че отчетите са редовно извършвани и начисляванията при изравняванията са извършвани въз основа на реално отчетеното количество топлинна енергия съгласно дяловото разпределение. С оглед изложеното се налага извода, че формираният от въззивния съд (при спазване на чл.272 ГПК) краен извод, че предявените искове са основателни не се основава единствено на съставени от ищеца фактури, съответно – първият формулиран правен въпрос няма обуславящо значение за изхода на делото.
Освен общото основание за допускане на касационното обжалване, по отношение на първия въпрос не е налице и допълнителното такова по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно – произнасяне в противоречие с приетото в решение № 39 от 14.02.2011 г. по в.гр.д.№ 899/2010 г. по описа на ОС – Перник (влязло в сила). Видно от мотивите на посочения съдебен акт, ОС –Перник е формирал крайния си извод за неоснователност на исковете на [фирма] с отсъствието на доказателства относно начина на формиране на претендираната от топлопреносното предприятие цена за доставената топлоенергия, респ. за компонентите, включени в нея, като по делото е била изслушана единствено съдебно-счетоводна, но не и съдебно-техническа експертиза. С оглед изложеното по-горе е видно, че настоящият случай не е идентичен – липсва идентичност в двете решения на повдигнатия правен въпрос. ОС – Перник е приел, че записванията в счетоводните книги на търговеца не могат да обосноват извод за договорно задължение на ответника и неговото неизпълнение, след като не е установено записванията да се основават на първична документация, касаеща процесните задължения. По настоящото дело заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изработено въз основа на резултатите от проверката на съдебно-техническата експертиза. Именно съдебно-техническата експертиза е установила, след извършена проверка в [фирма] и [фирма], че начисляваните ежемесечно суми от дружеството – доставчик на топлинна енергия са изготвени въз основа на справка за ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период от време, въз основа на изготвените от [фирма] справки за дялово разпределение и изравнителни сметки за апартамента на касатора, т.е. проверката за размера на вземането на ищеца е направена не само въз основа на издадените от него фактури, а въз основа на документация, послужила като основание за тяхното издаване.
Както общото, така и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице по отношение на втория поставен въпрос – „Преклудирано ли е възражението за погасителна давност, ако е заявено извън срока по чл.131 ГПК, но се съдържа в по-рано подаденото възражение по чл.414 ГПК”. Видно от мотивите на атакувания акт (съдържащ препращане по чл. 272 ГПК), съдът е разгледал по същество заявеното от касатора възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност и, като е намерил същото за основателно, е постановил частично отхвърляне на исковете – за вземанията, чиято изискуемост е настъпила във времето, предхождащо 3-годишния период преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (27.11.2005 г.). Така въззивният съд е приложил разрешението, дадено с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., постановено по т.д.№ 3/2011 г. по описа на ВКС, ОСГТК.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационното обжалване на решение № 928 от 11.02.2013 г. на Софийски градски съд, ІV „а” въззивен състав, постановено по гр.д. № 6532/2012 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 928 от 11.02.2013 г. на Софийски градски съд, ІV „а” въззивен състав, постановено по гр.д. № 6532/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: