Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1365_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 25.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1365 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Р. срещу въззивно решение от 20.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 788 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., І-ви бр. възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 15.09.2008 г. по гр.д. № 3022 / 2007 г. на Софийски районен съд, б.к., 90 с-в., в частта му, с което е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът (жалбоподателят), упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните е предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на бащата с детето, жалбоподателят е осъден да заплаща издръжка на малолетното дете чрез майка му, отхвърлено е искането на съпруга за предоставяне ползването на семейното жилище.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, че въззивният съд е разрешил отделни въпроси в противоречие с посочени Постановления на Пленума на ВС и решение на ВС – основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната част. Предпоставките за допускане ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът в това производство Н. Е. Р. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), част от исковете са неоценяеми, а обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Твърдението на жалбоподателя, че произнасянето по въпросите за вината, за упражняването на родителските права, за предоставянето на ползването на семейното жилище и за издръжката след развода не е извеждането на въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, защото те съвпадат с предмета на спора, а не са отделни въпроси, които да са обусловили произнасянето по него. В ГПК от 2007 г. законодателят не е определил като критерий за допускане на касационно обжалване предмета на спора, а разрешаването на определени правни въпроси от въззивния съд по определен начин (определен в т.1,т.2 и т.3). Жалбоподателят е извел и такива въпроси :
Жалбоподателят твърди, че въпросът за това дали реакцията на един от съпрузите (жалбоподателя) на брачните нарушения на другия (съпругата) следва да се третира като брачна вина е разрешен в противоречие с ППВС 10 /1971 г. (т.7).
Този въпрос не е обусловил изхода от спора, т.к. въззивният съд не е приел, че съпругата е извършила брачни нарушения, нито че има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Жалбоподателят твърди, че въпросът за това дали решението за предоставянето на родителски права трябва да се основава на интересите на децата и следните обстоятелства : родителските качества, полагане на грижи и възпитание, привързаност на децата, социално обкръжение, възраст и пол на детето е разрешен в противоречие с ППВС 1 /1974 г.
С т.3 на постановлението е прието че съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата и е изяснено понятието „интереси на децата“, под което се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – обецпечаване на жилище и др. материални въпроси, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин на обществото.
Въззивният съд не е допуснал противоречие, а съответствие, съдът е изяснил цялата съвкупност от интересите на детето, отношенията му с всеки един от родителите и възможностите и способностите на всеки един от родителите да го отглежда и да упражнява родителските права, включително условия на живот и работа и работно време, както и получавана помощ от разширеното семейство чрез преценка на доказателствата по делото, социалните доклади, изслушване на родителите и детето. Съдът е обосновал фактическите си и правни изводи и не е допуснал противоречие с разрешението.
Жалбоподателят извежда като въпрос дали решението за предоставянето на семейното жилище не е постановен в противоречие с разрешението на ППВС 12 /1971 г. и дали не следва да се пререши, като резултат от пререшаването от касационния съд на въпроса за предоставянето на родителските права.
Въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото разрешение, тъй като е приел, че отношенията между съпрузите не са търпими (т.10 на посоченото постановление), а съпругът е упражнявал психически и физически посегателства върху съпругата. По делото не са излагани твърдения, нито искания от жилището да се обособят две отделни жилища, нито са събирани доказателства и експертни заключения дали това е възможно.
Доколкото няма основания за пререшаване на въпроса за упражняване на родителските права (за допускане на касационно обжалване по него), не следва да се приеме, че има такова основание за пререшаване и на въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище.
Жалбоподателят извежда като въпрос приложението на чл.172 ГПК – дали показанията на роднините не следва да се преценяват с оглед на всички други данни по делото и дали съдът е извършил служебна проверка на достоверността на показанията на роднините на съпругата, като твърди, че той е разрешен в противоречие с решение № 1203 / 18.08.1956 г. по гр.д. № 5106 /1956 г. на І г.о. на ВС.
Следва да се отбележи, че първоинстанционното и въззивното производство по делото са били разгледали по реда на ГПК от 1952 г. в съответствие с приетото с § 2 от ПЗР ГПК 2007 г. и в това производство чл.172 ГПК 2007 г. не е приложим (разпоредбата с такъв номер – чл.172 в ГПК от 1952 г. се отнася до другарството). Доколкото чл.172 ГПК 2007 г. урежда правило, установено и с чл.136 ГПК от 1952 г., изведеният въпрос следва да бъде обсъден.
С цитираното решение е прието, че показанията на свидетел, лично заинтересуван от изхода му, следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, а при нужда и да се събират нови такива, даже служебно, при съпоставянето на които би могло да се определи доколко показанията на този заинтересуван свидетел са достоверни. Това решение е постановено при действието на ал.1 на чл.129 ГПК от 1952 г., отменена с Д.В. бр.124 /1997 г. (при уредбата на въззивното производство и ограничаване на служебното начало в действията на съда), с която алинея беше прието, че съдът може служебно да събира доказателства и да извършва проверка на събраните. След това изменение задължението на съда е ограничено до преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с правилото на чл.136 ГПК от 1952 г. по отношение на свидетелите, които са заинтересувани от изхода на делото.
Настоящият състав намира, че въззивният съд не е допуснал противоречие с посоченото разрешение, доколкото за отношенията между съпрузите и отношенията им с детето са събрани множество доказателства и в двете инстанции и те са обсъждани поотделно и в съвкупност и съдът е изложил мотиви кои обстоятелства от значение за спора приема за установени и въз основа на кои доказателства.
Поради изложеното настоящият състав на съда приема, че разрешенията на въззивния съд на повдигнатите въпроси не обосновават наличие на основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъдят поисканите и направени разноски в размер на 1100 лева за процесуално представителство, заплащането на които е удостоверено в представения договор за това.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 20.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 788 /2008 г. на Софийски градски съд, г.о., І-ви бр. възз. с-в..
Осъжда А. Д. Р. да заплати на Н. Е. Р. сумата 1100 лева разноски за касационното производство по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.