О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 18 февруари 2019 г.
Смесен петчленен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СОЛАКОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева гр. д. № 59-а/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Районен съд София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София – град по искове, предявени от Б. М. З. срещу Министъра на отбраната, както следва: 1/ установителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) за установяване на неравно третиране при определяне на допълнителните възнаграждения за специфични условия на труд на ищеца като военнослужещ; 2/ осъдителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр за преустановяване на нарушението; 3/ осъдителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за заплащане на обезщетение в размер на 39 000 лв. – претърпени неимуществени вреди и в размер на 9 000 лв. – претърпени имуществени вреди; 4/ обезщетение за забава в размер на 987,05 лева – натрупана лихва върху главницата от 9000 лв. до подаване на исковата молба, както и след тази дата в размер на законната лихва, до окончателното издължаване, на осн.чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 5/обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 39 000 лв., считано от подаване на исковата молба, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че вредите са резултат от незаконен подзаконов нормативен акт – изменения и допълнения на Наредба Н-14/09.12.2015 г. и Наредба Н-15/27.04.2010 г., с които била въведена дискриминация при получаване на допълнително трудово възнаграждение в размер на 300 лева на месец, което според Б. З. се дължало на всички служители (цивилни и военни). Поддържа, че с измененията на посочените наредби бил нарушен Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, в резултат на което ищецът бил дискриминиран при получаването на допълнителното трудово възнаграждение.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Сезираният Административен съд – София град е прекратил пред себе си производството, образувано по иска на Б. М. З., като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че в исковата молба липсвало изявление за оспорване на административен акт, издаден в нарушение на законите, уреждащи равенство в третирането, както и искане за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от дискриминационен акт, действие или бездействие на административен орган. Административният съд се е позовал на чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, който предвиждал друг ред за защита – пред районния съд.
От своя страна, приемащият Софийски районен съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че предявените искове следвало да се квалифицират по чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, тъй като вредите произтичали от незаконни актове на държавен орган, по-конкретно – от незаконосъобразна дейност по приемане на подзаконови административни актове. Позовал се на т. 4 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС по тълк.дело № 2/2014 г., по силата на което делата по искове за вреди от нарушени права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица, били подсъдни на административните съдилища.
С определение № 6/29.01.2018 г. съдебният съставът е спрял производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълкувателно дело № 1/2016 г.
Тълкувателното постановление е постановено и обявено.
Настоящото производство по делото следва да бъде възобновено.
Съгласно дадените задължителни указания в т. 4 от тълкувателния акт, делата, образувани по искове с правна квалификация чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация, са подсъдни във всички случаи на районния съд, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност.
Ето защо и по настоящото дело, с което ищецът е сезирал съда с искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр, компетентен да се произнесе е Софийски районен съд.
Твърдението, че междувременно, при висящото производство по чл. 135, ал. 4 АПК, има постановено решение на Комисията за защита от дискриминация по чл. 69 ЗЗДискр, следва да се установи и прецени, включително по допустимостта на исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, от компетентния по спора районен съд. В настоящата процедура и от този състав, подобна преценка няма как да бъде извършена.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 59/2017 г. по описа на ВКС.
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр, предявени от Б. М. З. срещу Министъра на отбраната, е Районен съд – София.
ИЗПРАЩА по подсъдност делото на Районен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд – София град за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: