О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
Гр.София, 25.11.2008
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3446 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по с. и архитектура /ПГСА/- гр. П. срещу Решение № 327/07.05.2008 г. по в.гр.д. № 283/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 149/18.02.2008 г. по гр.д. № 1529/07 г. на Пазарджишкия районен съд, с което ответникът В. В. П. е осъден да заплати на жалбоподателя сумата 2 600 евро, представляваща дължима на основание Пар.4, ал.3 от ДР на Закона за народната просвета /ЗНП/ такса за обучение за учебните 2004/2005 г. и 2005/2006 г., както и мораторни лихви в общ размер на 1 309,29 лв., вместо което въззивният съд е постановил решение по съществото на спора, с което е отхвърлил претенциите. В касационната жалба се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото предвид липсата на каквато и да е практика на ВКС по въпроса- основание за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според касатора, същественият материалноправен въпрос, поставен в основата на въззивното решение, е свързан с преценката, дали претендираната от него срещу ответника сума, представляваща такса за обучение на чуждестранен гражданин в българско държавно училище, се дължи по силата на самия закон /Пар.4, ал.3 ДР на ЗНП/, или, както е приел въззивния съд, е необходимо да са спазени и специалните предпоставки за приемане на чужди граждани за обучение в български училища, предвидени в Наредба № 4/18.04.1994 г. Заедно с това се поддържа, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото при идентичен казус, свързан с обучението на друго лице от семейството на ответника, Върховният административен съд е приел, че същото дължи такса за обучението си в българско училище /Решение № 349 от 10.01.2006 г. по адм.д. № 5034/05 г. на ВАС, V отд./.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяното от касатора основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице. За да отхвърли исковите претенции на ПГСА- гр. П., въззивният съд е приел, че претендираната такса за обучението на ответника, не се дължи по силата на самия закон, а следва да са спазени условията и реда за реализиране на предвидената в закона възможност за обучение на чуждестранни граждани в български училища, регламентирани в Наредба № 4/18.04.1994 г. В този смисъл обосновано е твърдението на касатора, че същественият материалноправен въпрос, който обуславя изхода на спора, е свързан с преценката, дали възможността за обучение на чуждестранни граждани в български училища следва от самия закон, при което министърът на образованието и науката само утвърждава размера на дължимата такса, или фактическият състав включва и специалните предпоставки на посочения по-горе подзаконов нормативен акт, издаден на основание Пар.4, ал.3 ДР на ЗНП. Доколкото по този въпрос не е налице практика на ВКС, следва да се приеме, че произнасянето по него в настоящото производство е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като основание за допускане на касацията.
Върховният касационен съд намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на влязло в сила решение на ВАС, на което обжалваното въззивно решение противоречи. По смисъла на процесуалния закон предпоставка за допускане на касационното обжалване е противоречивото решаване на съответния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос от гражданските съдилища, по отношение на които ВКС е върховна съдебна инстанция по смисъла на чл.108, ал.1 ЗСВ. Именно при противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона на тези съдилища /вкл. на касационната инстанция/ ВКС дължи произнасяне с тълкувателно решение по реда на чл.124, ал.1 ЗСВ, насочено към осигуряване еднаквото приложение на закона от съдилищата, а такава е целта и на предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК основания за допускане на касационното обжалване. В случай, че е налице противоречива или неправилна съдебна практика между В, респ. между гражданските и административните съдилища, законът е предвидил специален ред за уеднаквяване на практиката- чрез приемане на съвместно тълкувателно постановление от общото събрание на двете върховни съдилища.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, при което и доколкото ищецът е държавно учреждение по смисъла на чл.84, т.1 ГПК, същият не дължи заплащане на предвидената държавна такса в чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 327/07.05.2008 г. по в.гр.д. № 283/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд, по касационната жалба на П. г. по с. и архитектура- гр. П..
Делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: