О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
Гр.София, 25.11.2008
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3186 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” ООД- гр. П. срещу Решение № 343/05.06.2008 г. по в.гр.д. № 245/08 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила Решение № 182/03.12.2007 г. по гр.д. № 121/07 г. на Плевенския районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Х. В. Б. обезщетение за ползване на съсобствен между страните недвижим имот на ул.”В” № 168 в гр. П., както следва: сумата 1 567,04 лв. за периода 01.12.2005 г.- 31.03.2006 г. и сумата 1 762,92 лв. за периода 01.04.2006 г.- 31.12.2006 г. В касационната жалба се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса от значение за правилността на обжалвания съдебен акт. Първият от тези въпроси е свързан с преценката, дали веднъж отправена покана от единия до другия съсобственик за заплащане на обезщетение за ползването на общия имот, има неограничено действие във времето занапред, или същата преустановява действието си при сключване на договор за наем между съсобствениците, уреждащ отношенията им във връзка с ползването на имота. Вторият съществен материалноправен въпрос, според поддържаното от касатора, се отнася до това, дали писмената покана, отправена от единия до другия съсобственик, отнасяща се само за част от правата на първия от тях, има действие за пълния размер на притежаваната от него идеална част, вкл. за частта, която е била предмет на наемното правоотношение. В касационната жалба се поддържа, че допускането на касацията и постановяването на касационно решение по съществото на спора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ предвид липсата на практика на ВКС по посочените въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяното от касатора основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице. С решението си въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което исковите претенции по чл.31, ал.2 ЗС на Х. В. Б. срещу “М” О. са уважени, като е приел, че за исковите периоди /01.12.2005 г.- 31.03.2006 г. и 01.04.2006 г.- 31.12.2006 г./ претендираните обезщетения за ползване на общия на страните имот са дължими от ответника предвид получена от същия на 10.09.2001 г. нотариална покана от ищеца и друг съсобственик, които с поканата са поискали заплащане на обезщетение за ползването на притежаваната от всеки от тях 1/8 ид.ч. от правото на собственост. Изложени са мотиви, според които така получената покана има действие занапред без краен срок, независимо от обстоятелството, че след поканата между страните е бил сключен договор за наем, уреждащ отношенията им във връзка с ползването на имота от ответника. Същевременно, независимо че с поканата от 2001 г. ищецът е поискал от ответника заплащане на обезщетение само за 1/8 ид.ч. от имота, исковите претенции са уважени за 1/3 ид.ч., колкото според въззивния съд е участието на ищеца в общността върху процесния имот. Следователно, обосновано се явява твърдението на касатора, че в основата на обжалваното въззивно решение са поставени въпросите относно действието във времето на поканата по чл.31, ал.2 ЗС при последващо сключване на договор за наем между съсобствениците, и дължимостта на обезщетение за частта от квотата на лишения от ползването съсобственик, за която не е била отправяна покана до ползващия участник в общността. Доколкото по тези въпроси не е налице практика на ВКС, произнасянето по същите при допускането на касацията би представлявало принос за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на което касационното обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд следва да бъде допуснато.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа № 1 за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, на жалбоподателя следва да бъде указана необходимостта от заплащане на такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 66,60 лв.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 343/05.06.2008 г. по в.гр.д. № 245/08 г. на Плевенския окръжен съд, по касационната жалба на “М” ООД- гр. П..
УКАЗВА на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателство за платена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 66,60 лв., като го предупреждава, че в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: