О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
Гр.София, 30.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч.гр.д.№ 1363 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Г. П. срещу Определение № 783/22.05.2008 г. по ч.гр.д. № 2139/08 г. на Софийския градски съд, ІV “Г” г.о. С обжалваното въззивно определение е оставено в сила определението на СРС, 87-ми състав от 01.04.2008 г. по гр.д. № 3997/07 г., образувано по иск за развод на К. Д. П. против К. Г. П., с което по реда на чл.261, ал.1 ГПК /отм./ са постановени привременни мерки относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака между страните малолетни деца- Д. К. П. и Г. К. П. В касационната частна жалба се поддържа, че така постановеното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, поради което се моли за отменяването му, както и за отменяване на оставеното в сила с него първоинстанционно определение. Като основание за допускане на касацията се поддържа, че атакуваният съдебен акт обективира произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос за процедурата, по която се постановява определението за привременните мерки, както и по материалноправния въпрос относно необходимостта от извършване на преценка за интересите на децата, които въпроси са решени в противоречие със задължителните указания на ППВС № 1/12.11.1974 г., гр.д. № 3/74 г.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е насочена срещу съдебен акт от категорията подлежащи на касационно обжалване- със същата се атакува определение на въззивен съд, с което е дадено разрешение по същество на въпрос, подлежащ на самостоятелно разглеждане в бракоразводния процес /чл.274, ал.3, т.2 ГПК/, в 1-седмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Заедно с това обаче предвидените в процесуалния закон специални основания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане не са налице, като съображенията за това са следните:
За да остави в сила първоинстанционното определение на СРС, с което до влизане в сила на бракоразводното решение родителските права по отношение на родените от брака малотетни деца са предоставени за упражняване на майката, като е определен режим за лични контакти между тях и бащата, осъден е последният да заплаща месечна издръжка за всяко дете и е предоставено ползването на семейното жилище на майката, въззивният съд е взел предвид изслушването на детето Д. /на 11 години/ пред първоинстанционния съд по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето в присъствие на социален работник, депозирания по делото социален доклад и събраните доказателства за трудовата заетост и получаваното от родителите възнаграждение. Изложени са мотиви, според които интересът и на двете деца от брака налага грижите по тяхното отглеждане и възпитание до приключване на бракоразводното дело да бъдат предоставени на майката.
Върховният касационен съд намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателите твърдение, според което определението на въззивния съд обективира произнасяне по посочения в частната жалба съществен процесуалноправен въпрос относно процедурата, в която се постановяват привременните мерки в бракоразводния процес, и по-конкретно относно необходимостта от изслушване на децата, в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Според ПП № 1/74 г., в бракоразводния процес, респ. в производството за определяне на привременните мерки, брачният съд следва да изслуша децата, “ако това е уместно”. Законът за закрила на детето /в сила от 2000 г./ изисква по императивен начин във всяко съдебно производство, в което се засягат интереси на дете, същото да бъде изслушано, ако е навършило 10-годишна възраст, а по преценка на съда- и в случай, че детето не е навършило 10 години /чл.15, ал.1 и 2 ЗЗДт/. В конкретния случай първоинстанционният съд е осъществил изслушване на навършилото 10 години дете Д, като съобразно изискването на чл.15, ал.4 ЗЗДт детето е било изслушано в специална обстановка /в обособената за тази цел стая в сградата на съда/ и в присъствието на социален работник. Подадената от бащата частна жалба срещу определението по чл.261, ал.1 ГПК /отм./ е била разгледана от въззивния съд в закрито съдебно заседание- по реда, предвиден в чл.217, ал.1 ГПК /отм./, доколкото както законът, така и задължителните указания за неговото прилагане, обективирани в ПП № 1/74 г., не изискват повторно изслушване на детето пред въззивния съд. В обжалваното определение са обсъдени всички обстоятелства, които съгласно т.2 от ПП № 1/74 г. са от значение при извършване на преценка за интересите на децата, с оглед на което следва да се приеме, че този съществен материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика на върховната съдебна инстанция.
Предвид горното, предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от гореизложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 783/22.05.2008 г. по ч.гр.д. № 2139/08 г. на Софийския градски съд, ІV “Г” г.о., по касационната частна жалба на К. Г. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: