О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
Гр.София, 21.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч.гр.д.№ 1169 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Х. Д. срещу Определение № 174/24.04.2008 г. по ч.гр.д. № 319/08 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно определение е оставено в сила първоинстанционното определение на Плевенския районен съд от 26.03.2008 г. по гр.д. № 2360/07 г., с което е оставена без разглеждане молбата на П. Х. Д. за възобновяване на прекратеното производство по делото и за произнасяне по “спор за подведомственост”. В касационната частна жалба се поддържа, че така постановеното определение на въззивния съд е незаконосъобразно, поради което се моли за отменяването му. Като основание за допускане на касацията се поддържа, че атакуваният съдебен акт обективира произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно възможността на основание П. 1, ал.1 ПЗР на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ да се съедини спор за подведомственост по чл.16 ГПК с повторно разглеждане на прекратеното производство по делото. Заедно с това към частната жалба са приложени копия от съдебни актове на ВКС и Плевенския окръжен съд, за които жалбоподателят заявява, че обуславят наличие на основание за допускане на частната жалба до разглеждане по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба е от категорията подлежащи на касационно обжалване- подадена е срещу определение на въззивен съд, с което е оставено в сила преграждащо развитието на производството първоинстанционно определение, в 1-седмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Заедно с това обаче предвидените в процесуалния закон специални основания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане не са налице, като съображенията за това са следните:
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Х. Д., като с определение на Плевенския районен съд от 12.09.2007 г., оставено в сила с Определение № 554/22.10.2007 г. по ч.гр.д. № 848/07 г. потвърдено с Определение № 98/08 от 04.03.2008 г. по ч.гр.д. № 71/08 г. на ВКС, V г.о., исковата молба е била върната на основание чл.100, ал.2 ГПК /отм./- поради неизпълнение в срок на дадените от съда за отстраняване на нередовностите й.
С молба от 24.03.2008 г. ищецът е поискал от първоинстанционния съд възобновяване на прекратеното производство на основание чл.183 ГПК /отм./ и произнасяне по “спор за подведомственост”, без заявяване на конкретни твърдения, обуславящи наличието на такъв спор. С обжалваното в настоящото производство Определение № 174/24.04.2008 г. по ч.гр.д. № 319/08 г. на Плевенския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното определение на Плевенския районен съд от 26.03.2008 г., с което така подадената молба е оставена без разглеждане. В мотивите си въззивният съд е приел, че искането за възобновяване на производство, прекратено с влязъл в сила съдебен акт, е процесуално недопустимо, при което липсата на висящ правен спор съставлява и процесуална пречка за произнасяне по препирня за подведомственост.
Върховният касационен съд намира за неоснователно поддържаното от жалбоподателя твърдение, според което определението на въззивния съд обективира произнасяне по посочения в частната жалба съществен процесуалноправен въпрос- приложимостта на П. 1, ал.1 ПЗР на ГПК. Посочената разпоредба посочва, че първоинстанционните дела, постъпили в районните и окръжните съдилища до влизане в сила на новия ГПК /01.03.2008 г./, се довършват от същите съдилища независимо от промяната на подсъдността, но по никакъв начин не предвижда възобновяване на прекратени производства. Приложените към частната жалба съдебни актове нямат отношение нито към посочената разпоредба от новия процесуален закон /същите са постановени по въпроси, за които приложение намира отменения ГПК/, нито изобщо към предмета на обжалваното въззивно определение, с оглед на което не са в състояние да обусловят наличието на посоченото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касацията.
Предвид горното, предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК не са налице и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от гореизложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 174/24.04.2008 г. по ч.гр.д. № 319/08 г. на Плевенския окръжен съд, по касационната частна жалба на П. Х. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.