О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
Гр.София, 25.11.2008
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ-ро отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2820 по описа на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. срещу решението от 28.02.2008 г. по в.гр.д. № 242/07 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ е отменено първоинстанционното решение на Монтанския районен съд от 06.11.2002 г. по гр.д. № 561/2000 г., вместо което е уважен предявеният от “У” АД- гр. М. против касатора осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД в размер на 5 086 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото при новото разглеждане на делото не са били съобразени задължителните указания на касационната инстанция, обективирани в решението й за отменяване на първоначалния акт на въззивния съд. В този смисъл се заявява, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като атакуваното решение противоречи на окончателно решение на ВКС. Заедно с това се излагат твърдения, според които допускането на касацията е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд срещал трудности при прилагане на релевантното за казуса законодателство, а и самото спорно правоотношение се е развило на територията на няколко държави /България, С. и Б. и Х. /, при което не е налице богата съдебна практика досежно приложението на законодателството, уреждащо отговорността на работника или служителя спрямо работодателя за причинени вреди, когато последните са свързани с осъществяване на международен превоз и продажба на стоки.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че твърдяното от касатора основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице. С решението си въззивният съд е уважил исковата претенция по чл.203, ал.2 КТ във връзка с чл.45 ЗЗД на “У” АД против А. Г. А., като е изпълнил указанията на ВКС по прилагане на материалния и процесуалния закон, обективирани в Решение № 589/29.04.2005 г. и Решение № 424/15.06.2007 г.- разгледал е иска на посоченото от касационната инстанция основание и е назначил експертиза, насочена към установяване на релевантните за спора факти. В този смисъл не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и отменителните решения на ВКС като основание за допускане на касационното обжалване. Липсват и предвидените в чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставки за допускане на касацията- по приложението на чл.203 КТ е налице достатъчно богата съдебна практика, при което за ангажирането на отговорността на работника или служителя за причинените на работодателя вреди е без значение, дали увреждането е настъпило от действия, осъществени на територията на Р. България или извън нея. В този смисъл касационното разглеждане на спора по същество не би представлявало принос за развитието на правото, още повече като се има предвид, че в конкретния случай самият касатор не твърди обстоятелството, че деянието е извършено в чужбина, да е от значение за материалноправната легитимация на страните по спора.
Предвид гореизложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.02.2008 г. по в.гр.д. № 242/07 г. на Монтанския окръжен съд, по касационната жалба на А. Г. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: