О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр. София, 05.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 3758 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1773 от 07.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2673/2018 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 1429 от 20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 641/2017 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх. № 350 от 30.01.2018 г., подадена от М. Д. Д..
Частна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Д. Д. от [населено място].
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Производството по гр. д. № 24825/2013 г. по описа на Софийски районен съд е било образувано по искова молба, подадена от М. Д. срещу [фирма] – в несъстоятелност, с която са били предявени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. С определение от 08.07.2013 г. първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо, тъй като исковете са били предявени след откриване на производство по несъстоятелност, а съгласно чл. 637, ал. 6 ТЗ след този момент е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, с изключение на изчерпателно изброени в закона хипотези, като предявеният от М. Д. иск не попада в нито една от тях. Това определение е потвърдено с определение № 5360 от 24.10.2017 г. по в. ч. гр. д. № 641/2017 г. на Благоевградски окръжен съд, определен да разгледа делото след поредица отводи на въззивни съдилища. Срещу определението на Благоевградски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 4032 от 22.11.2017 г., оставена без движение с разпореждане от 27.11.2017 г. с указания за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 15 лева, връчено на жалбоподателя на 11.12.2017 г. В указания срок констатираните нередовности не са били отстранени изцяло, тъй като е представен само документ за внесена на 18.12.2017 г. държавна такса, поради което с разпореждане от 02.01.2018 г. частна касационна жалба вх. № 4032 от 22.11.2017 г. е била върната.
Срещу разпореждането на Благоевградски окръжен съд от 02.01.2018 г. е постъпила частна жалба вх. № 350 от 30.01.2018 г., която също е оставена без движение с разпореждане от 01.02.2018 г. с указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Софийски апелативен съд, които са били съобщени на жалбоподателя на 06.03.2018 г., но не са били изпълнени, поради което частната жалба е върната с определение № 1429 от 20.03.2018 г., което е било потвърдено с обжалваното в настоящото производство определение № 1773 от 07.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2673/2018 г. на Софийски апелативен съд. Въззивната инстанция е констатирала, че указанията действително не са били изпълнени в цялост, тъй като не са били представени доказателства за внесена държавна такса, нито е било направено искане за освобождаване от такава и не са били релевирани особени непредвидени обстоятелства, възпрепятствали жалбоподателя да изпълни указанията.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Съгласно изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК частната касационна жалба следва да съдържа мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай жалбоподателят не е посочил и обосновал наличието на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като липсва формулировка на конкретен правен въпрос, разрешен във въззивното определение и обусловил изводите на въззивния съд – основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Изложението не съдържа и конкретни оплаквания срещу съдебния акт – жалбоподателят се е ограничил да изложи само обидни квалификации по отношение на съдии, разглеждали дела, по които е участвал страна.
Независимо от изложеното, определението е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, съгласно която частната жалба се връща, когато страната не е отстранила в срок допуснатите нередовности, след като съдът ? е указал в какво се изразява нередовността и е определил срок за отстраняването ?. В случая частна жалба вх. № 350 от 30.01.2018 г. не е отговаряла на изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК, поради което в съответствие с чл. 262, ал. 1 ГПК съдът е оставил производството без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса, при неизпълнение на които в определения за това срок е върнал жалбата на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1773 от 07.06.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2673/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: