4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 611
София, 10.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1661 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 282 от 02.11.2012 година по гр.д. № 684/2012 година на Хасковски окръжен съд е потвърдено решение № 205 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 1892/2011 г. на Димитровградски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 6000 лева, предявени от И. С. З. от [населено място], Хасковска област против Д. Г. Д. и Д. Г. К., двамата от [населено място]. Въззивният съд е приел за установено, че на 22.04.2010 г. ищецът е получил контузия в лявата половина на лицето, кръвонасядания на лавата мишница и предмишница, както и контузия на лява лакътна става, причинили му страдания. Образуваната по жалба на ищеца прокурорска преписка вх. № б28/2010 г. на Димитровградска районна прокуратура е била прекратена поради това, че нанесената на ищеца лека телесна повреда се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното по тъжба на пострадалия н.ч.х.д. № 538/2010 г. на Димитровградски районен съд е било прекратено на основание чл. 289, ал.1 НПК вр. с чл. 24, ал. 4 и 5 НПК поради неявяването му в съдебното заседание по делото. Във връзка с инцидента от 22.04.2010 г., ищецът е осъден с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 353/2010 г. на Димитровградски районен съд за извършено престъпление по чл. 130, ал.2 НК, изразяващо се в причинена лека телесна повреда на ответницата по делото Диана Г. К.. От така събраните по делото доказателства и след преценка на разпитания по делото свидетел М. М., установяващ, че при състоялия се между сраните по делото инцидент на 22.04.2010 г., ищецът е блъснал ответницата Диана К., без да е имало нанесено върху ищеца физическо насилие от страна на ответниците, съдът е приел, че предявената претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД е неоснователна. Приел е, че по делото не е доказано осъществено от ответниците противоправно поведение, както и причинна връзка между понесените от ищеца страдания и виновно противоправно поведение на ответниците.
В касационната жалба против решението на Хасковски окръжен съд, постъпила от И. С. З. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че въпросът следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност, решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, както и че въпросът задължителни ли са актовете на наказателния съд за гражданския съд е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. ОСГК ВКС и практиката на съдилищата. Изложени са доводи за постановяване на решението в противоречие с решение № 2608 от 21.06.2012 г. по гр.д. № 20004/2011 г. на Пловдивски районен съд по въпроса предполага ли се вината във всички случаи на непозволено увреждане до доказване на противното, както и че в по въпроса може ли съдът да изгражда изводите си за фактите въз основа на показанията на свидетел, явно заинтересован от изхода на делото, решението е постановено в противоречие с решение по гр.д. № 5106/1956 г. и решение по гр.д. № 963/1977 г. на ВС на РБ, решение по гр.д. № 89/2011 г. на Плевенски окръжен съд и решение по гр.д. № 3102/2010 г. на Бургаски районен съд. Посочените съдебни решения не са приложени към касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. Д. и Д. Г. К. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд.
Въпросът следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС. При съобразяване процесуалният ред, въведен с ГПК от 2008 г., при условията на чл. 272 ГПК, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, възприемайки напълно изложените в него изводи и съобразно чл. 269 ГПК е изложил мотиви по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, формирайки извод за правилността му след преценка на представените по делото доказателства и въведените от страните правни доводи.
Решението е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 300 ГПК, съгласно който текст влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът е съобразил, че срещу ответниците няма постановена влязла в сила присъда на наказателния съд, която би била задължителна относно факта на деянието, противоправността му и виновността на дееца; че прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, което няма сила на пресъдено нещо не обвързва гражданския съд, който разглежда иска за репариране на вредите; че когато липсва присъда на наказателния съд, ищецът следва да установи твърдението си за извършено от ответника противоправно деяние с допустимите в гражданския процес доказателствени средства, което не е сторено по делото.
Неоснователни са и доводите за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпросите предполага ли се вината във всички случаи на непозволено увреждане до доказване на противното и може ли съдът да изгражда изводите си за фактите въз основа на показанията на свидетел, явно заинтересован от изхода на делото. Извън обстоятелството, че цитираните в изложението съдебни решения не са приложени към касационната жалба, което е основание да не бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК (т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС), то въпросите не са обуславящи изхода на делото. Вината се предполага до доказване на противното във всички случаи, когато е установено извършването на противоправно деяние и несъмнено е, че изводите си за фактите съдът следва да формира въз основа на всички доказателства, ценейки показанията на заинтересован от изхода на делото свидетел при условията на чл. 172 ГПК. Във въззивното решение обаче е прието, че по делото не е установено извършено от ответниците противоправно деяние, поради което не се поставя и въпросът за вината при деликт. Прието е и че показанията на единствения разпитан по делото свидетел са обективни, без да има доказателства за евентуалната му заинтересованост от изхода на делото, като същевременно показанията му са ценени и наред с влязлата в сила присъда по н.ч.х.д. № 353/2010 г. на Димитровградски районен съд, установяваща, че на 22.04.2010 г. ищецът е извършил престъпление по чл. 130, ал.2 НК, причинявайки лека телесна повреда на ответницата Диана Г. К..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 02.11.2012 година по гр.д. № 684/2012 година на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: