3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 433
София, 21.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1678 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 117 от 21.05.2010 година по гр.д. № 131/2010 година на С. окръжен съд е оставено в сила решение № 52 от 06.08.2008 г. по гр.д. № 1720/2007 г. на С.районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр., предявени от М. Г. Х., пребиваващ в затвора[населено място] против М. на правосъдието на Република България,[населено място] за установяване на дискриминационно нарушение и присъждане на обезщетение в размер на 1600 лева, съставляващи неимуществени вреди, причинени при пряка дискриминация. За да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за установяване на извършено дискриминационно нарушение, изразяващо се в неравностойно третиране, основано на признак на лично и социално положение, въззивният съд е приел, че ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна” в затвор в[населено място] от 18.01.2002 г.; че на 26.10.2007 г. е изпратил чрез канцеларията на затвора писмо до Старозагорски окръжен съд, което не е било получено в регистратурата на съда, както и че пликът от писмото е бил намерен от ищеца отворен и неизпратен до получателя. Установено е и че когато писмото се върне от пощата поради констатирана неизправност, то се връща на лишения от свобода без да се поставя печат на пощите върху самия плик; че ищецът многократно е изпращал писма в пликове с нередовни пощенски знаци, подменени пощенски марки, ксерокопия на пликове, заместващи поставянето на оригинални пощенски марки; че печат на пощите не е поставен и върху плика на писмото от 26.10.2007 г., поради което не може да се направи извод за редовност на пратката; че ищецът води многобройна кореспонденция от затвора, въз основа на която са заведени и висящи редица дела в различни съдилища на страната. При така установените факти, въззивният съд е приел, че не е установено по-неблагоприятно третиране на ищеца от затворническата администрация спрямо други лица, лишени от свобода в затвора в[населено място] – не е налице нарушение, съставляващо пряка дискриминация, поради което исковете за установяване на дискриминационни действия и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на морални страдания от осъществена дискриминация са отхвърлени като неоснователни.
Касационна жалба против решението на Старозагорски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. Г. Х.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обуславящият изхода на спора с правно основание чл. 71, ал.1 ЗЗДискр. въпрос относно презумпцията по чл. 9 ЗЗДискр. и нейното оборване е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. на П. на Република България счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 131/2010 г.
Доводът за тълкуване на чл. 9 ЗЗДискр. с оглед създаване на съдебна практика по прилагането му е неоснователен. Текстът на чл. 9 ЗЗДискр. е пълен, ясен и безпротиворечив, а по прилагането му е създадена трайно установена съдебна практика, съгласно която ответникът следва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено, след като ищецът докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. По въпроса за точното приложение на чл. 9 ЗЗискр. Върховният касационен съд се е произнесъл и с решение постановено по реда на чл. 290 ГПК – решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 587/2009 г. на Трето гражданско отделение, съгласно което в съдебното производство за защита срещу дискриминация ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.
В съответствие с така установената практика, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил факти, даващи основание да се приеме, че е жертва на дискриминация; че изолираният случай на непристигнало до адресата писмо, без да са установени причините за това, не дава основание да се приеме, че е третиран по-неблагоприятно от другите лишени от свобода лица, пребиваващи в затвора[населено място]; че данните за многобройна водена от ищеца кореспонденция и същевременно наличие на нееднократни случаи, в които пощенският оператор не е приемал изпратени от ищеца писма поради нередовното им оформяне, не обуславят извод, че от страна на ответника е осъществено нарушение, съставляващо пряка дискриминация.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 21.05.2010 година по гр.д. № 131/2010 година на С.окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: