2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
гр. София, 02.04. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД и В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА
АЛБЕНА БОНЕВА
ДОНКА ЧАКЪРОВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 8 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано е по спор между Чирпанския районен съд и Административния съд – [населено място] за подсъдността на предявен от Х. Т. Д. срещу Изпълнителна агенция (ИА) … осъдителен иск за обезщетение в размер 500 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в съдебни разноски по съдебното оспорване на наказателно постановление № 36-0000354/06.04.2011 г., издадено от началник сектор „Контрол и АНД” в Областна дирекция „Контролна дейност – ДАИ” – [населено място] при ИА …, ведно със законната лихва върху посочената сума от 21.01.2012 г. до пълното й изплащане.
Исковата молба е подадена до Административния съд – [населено място]. С нея са били предявени още две искови претенции за обезщетения, в размери: 5 000 лв. – за неимуществени вреди и 180 лв. – имуществени вреди, които са оставени без разглеждане от административния съд.
По отношение на иска за обезщетение в размер 500 лв. за имуществените вреди, изразяващи се в съдебни разноски по съдебното оспорване на посоченото наказателно постановление, административният съд е приел, че с него не се претендира обезщетение за вреди от административна дейност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка са изложени съображения, че не е такава дейността на органите на изпълнителната власт по налагане на административни наказания; тя е специфична дейност и се осъществява по реда на специалния ЗАНН, като АПК е неприложим. Наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което остава извън приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прието е и че случаят не попада в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, която предвижда отговорност за вреди, причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, но не и от административнонаказващите органи. С оглед на това, административният съд е намерил, че репарирането на вредите по този иск може да стане само по общия ред на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, респ. – че искът е подсъден на общия граждански съд, в конкретния случай – на Чирпанския районен съд.
Чирпанският районен съд погрешно е приел, че е сезиран и с трите искови претенции, които първоначално са били предявени с исковата молба. Намерил е, че не е компетентен да ги разгледа, тъй като ищецът твърди, че е претърпял вредите от отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление, за което твърди и че е административен акт. Изложени са и съображения, че характерът на дейността, в резултат на която е било издадено отмененото наказателно постановление, определя иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По тези съображения районният съд е приел, че компетентен да разгледа иска е Административният съд – [населено място], с оглед на което е повдигнал спора за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав, сформиран съгласно 135, ал. 4 от АПК, намира, че спорът по предявения иск за обезщетение в размер 500 лв. за имуществените вреди, изразяващи се в съдебни разноски по съдебното оспорване на посоченото наказателно постановление, е от компетентността и подсъдността на районния съд. Съображенията за това са следните:
Налагането на административно наказание, посредством издаването на наказателно постановление, не е типична административна дейност. Решението, което взема административно-наказващият орган, също не е израз на типична административна дейност. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия – едно лице бива признато за виновно в извършването на административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява – административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер (юрисдикционен) има и самото наказателно постановление. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на наказателните постановления. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища – районния съд (чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН). Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. В глава дванадесета от АПК – „Касационно производство“, към която препраща чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, също не е уредена отговорността за разноски и по тази причина административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационните жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела (ТР № 2/03.06.2009 г. на О. на ВАС).
Тъй като в случая искът е за обезщетение именно на вреди, представляващи понесени съдебни разноски, настъпили вследствие административно-наказателно производство, то производството по репариране на тези вреди следва да се проведе по общия исков ред, като искът е с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД. Той не намира своето правно основание в чл. 1 или чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като заявената с него претенция не попада в приложното поле на тези разпоредби на специалния закон. Дадените от ищеца правни квалификации, също не обвързват съда.
По изложените съображения, в настоящия случай компетентен да разгледа иска за обезщетение в размер 500 лв. за имуществените вреди, изразяващи се в съдебни разноски по съдебното оспорване на посоченото наказателно постановление, е районният съд, на който делото следва да се върне за разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Х. Т. Д. срещу Изпълнителна агенция … осъдителен иск за обезщетение в размер 500 лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в съдебни разноски по съдебното оспорване на наказателно постановление № 36-0000354/06.04.2011 г., издадено от началник сектор „Контрол и АНД” в Областна дирекция „Контролна дейност – ДАИ” – [населено място] при Изпълнителна агенция …, ведно със законната лихва върху посочената сума от 21.01.2012 г. до пълното й изплащане, е Чирпанският районен съд;
ВРЪЩА делото на Чирпанския районен съд за разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.