О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 29.10.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 2683 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.04.2008 година по гр.д. № 101/2008 година на Търговищки окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл. 164, ал.4 КТ, предявени от В. С. М. от гр. Т. против Д. Г. И. в качеството и на едноличен търговец с фирма “Ривал-59- Р. И. Д. И. ”, гр. Т.. Отменена е заповед за уволнение № 28 от 13.07.2007 година; уволнената работничка е възстановена на работа и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на брутната и работна заплата за петмесечен период след незаконното уволнение. Присъдено е и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и за ползван отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст в периода от 13.05.2007 г. до 13.07.2007 г. Касационна жалба против решението на Търговищки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Д. Г. И. – едноличен търговец с фирма “Ривал-59- Р. И. Д. И. ”, гр. Т.. К. основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалвания съдебен акт е основан на изводи, засягащи съществени материално правни и процесуални въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата и имащи значение за развитие на правото. Поддържа се, че по съществения въпрос по приложението на чл. 63, ал. 3 КТ – кога трудовото правоотношение следва да се счита за невъзникнало, съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 350 от 22.11.2004 година по н.а.д. № 300/2004 г. на Смолянски районен съд; че по съществения процесуален въпрос допустими ли са свидетелски показания за удостоверяване факта на постъпване на работа, съдът е формирал неправилни изводи; че въпросът е от значение за точното приложение на чл. 63 КТ, както и че формираният извод за основателност на претенцията по чл. 164 КТ е в противоречие с решение № 8* от 09.09.2006 г. по адм.д. № 2987/2006 г. и решение № 5* от 24.06.2004 година по адм. дело № 10584/2003 година на Върховния административен съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускате на касационно обжалване на въззивното решение на Търговищки окръжен съд по гр.д. № 2683/2008 година.
Решението в частта му по иска с правно основание чл. 164, ал. 4 КТ не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК – обжалваемия интерес на иска за обезщетение поради ползване на отпуск за отглеждане на дете до две годишна възраст е 450 лева или под установения в закона минимум от 1000 лева.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване по отношение на решението в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т.2 и т.3 КТ. За да уважи исковете за отмяна на уволнението; за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, въззивният съд е приел, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ без да е налице закриване на предприятието на едноличния търговец; приел е, че прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права и задължения не съставлява закриване по смисъла на чл. 328, ал.1, т.1 КТ. Приел е за неоснователно и въведеното от работодателя възражение, че трудовият договор е недействителен; че няма реално възникнало трудово правоотношение, тъй като работничката не постъпила на работа в срока по чл. 63, ал.1 КТ, предвид което и по арг. от чл. 63, ал. 3, изр. второ КТ неоснователен е и доводът, че трудовото правоотношение следва да се счита за невъзникнало. Изводът на съда за неоснователност на възражението за липса на реално възникнало трудово правоотношение е формиран след преценка на доказателствата, сочещи, че работодателят е сключил последователно два трудови договори – договор със срок за изпитване и последващ го трудов договор за неопределено време, за които е уведомил НОИ, гр. Т., а в периода от 20.04.2005 година до месец май 2007 година е изплащал по ведомост на работничката ежемесечно трудово възнаграждение. Приел е, че работодателят е съставил документи, удостоверяващи както постъпването на работа, така и изпълнението на трудовото правоотношение, поради което не може да доказва със свидетелски показания, че съдържащите се в съставените от него документи изявления са симулативни. По така формираните от съда изводи по приложението на чл. 63 КТ и чл. 133, ал.1, т. “е” ГПК не е налице противоречива практика на съдилищата. Представеното невлязло в сила решение № 350 от 22.11.2004 година на Смолянски районен съд по административно дело № 300/2004 г. т.е. не формира съдебна практика по гражданскоправен спор, поради което липсват основания да се приеме, че е налице противоречива практика по приложението на чл. 63, ал. 3 КТ.
Не са налице и предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както по приложението на чл. 63, ал.3 КТ, така и по отношение установеното в чл. 133, ал.1, б. “е” ГПК (отм.) правило за ограничение при допускане на свидетелски показания. Доводът, че процесуалния въпрос допустими ли са свидетелски показания за доказване факта на постъпване на работа е съществен и е от значение за развитие на правото е неоснователен. Въпросът за допустимостта на свидетелски показания относно факта на постъпване на работника на работа е значим, но не е съществен, тъй като не е предмет на обжалваното решение – съдът не е обсъждал свидетелските показания не с оглед недопустимостта им относно факта постъпила ли е на работа ищцата и в кой момент, а предвид наличието на изходящи от работодателя документи, удостоверяващи настъпването на това обстоятелство. Изложените доводи за неправилност на съдебното решение не налагат промяна на съдебна практика, нито повдигат неразрешен материалноправен или процесуален аспект по приложението на чл. 63, ал.3 КТ и чл. 133, ал.1, б. “е” ГПК (отм.) поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2008 година по гр.д. № 101/2008 година на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: