О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4958 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 11.07.2008 година по гр.д. № 3507/2006 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 15.05.2006 г. по гр.д. № 6984/2004 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ, предявени от Д. Б. Д. от гр. С. против Н. и. м., гр. С. за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № 228 от 08.06.2004 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1392, 37 лева. Съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя след закриване на обособена част от предприятието – отдел РНМЦМ и реално съкращаване на всички щатни бройки за длъжността „старши експерт – музикално образователни програми”, поради което за работодателя не е възникнало задължение за провеждане на подбор по чл. 329 КТ, а уволнението е извършено законно, при наличие на предпоставките за приложение на чл. 328, ал. 1, т.2 КТ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон е постъпила от Д. Б. Д. Поддържа се, че материалния интерес на касатора от обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК; че по съществения процесуален въпрос кои доказателства са допустими пред въззивната инстанция като нови по смисъла на чл. 205, ал.1 ГПК (отм.) решението е постановено в противоречие с ТК № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК ВКС; че изводите на съда по приложението чл. 329, ал.1 КТ са в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 1* от 07.12.2006 г. по гр.д. № 570/2004 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 603 от 12.04.2006 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 1* от 03.11.2006 г. по гр.д. № 384/2004 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение; решение № 1* от 07.12.2006 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение и решение № 1* от 10.01.2006 г. по гр.д. № 1456/2003 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК – поддържа се, че същественият материалноправен въпрос за валидността и законосъобразността на заповед № 85 от 08.06.2004 г. на директора на НИМ е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд е неоснователно.
Съгласно чл. 280, ал.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, пред което материалният интерес от обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, макар и значим за касатора в житейски аспект, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
Поддържаният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК довод, че по съществения процесуален въпрос – кои доказателства са допустими пред въззивната инстанция като нови по смисъла на чл. 205, ал.1 ГПК (отм.), решението е постановено в противоречие с ТК № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК ВКС е неоснователен. В съответствие с т. 6 от ТР № 1/2000 г. ОСГК ВКС, въззивният съд е допуснал исканата от страната икономическа експертиза със задача, касаеща въведените от ищцата доводи за незаконност на уволнението поради фиктивно съкращаване на щата и злоупотреба с право от страна на работодателя и е оставил без уважение искането за експертиза и разпит на свидетели относно обстоятелства, неотносими към предмета на делото. Съгласно т. 7 от ТР № 1/2000 г. ОСГК ВКС, страната може да сочи нови доказателства и в хода на въззивното производство дори и когато несвоевременното им непредставяне се дължи на собственото и небрежно процесуално поведение, но само в случаите, когато тези доказателства са от съществено значение за изхода на делото. Оставеното без уважение искане е за експертиза относно обстоятелства, установени по делото с писмени доказателства и приети в първоинстанционното производство, неоспорени от страните икономически експертизи от 29.11.2004 г.; 28.02.2005 г. и 06.06.2005 година, а недопуснатите до разпит свидетели са за обстоятелства, касаещи доводите за незаконосъобразност поради нарушение на чл. 329 КТ, които не са от съществено значение за делото с оглед доказателствата за реално съкращаване на всички щатни бройки за заеманата от ищцата длъжност.
Неоснователно е и твърдението за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 329 КТ. Формираният в решението извод за липса на предпоставките, задължаващи работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ са в съответствие със закона и константната практика на съдилищата, съгласно която при съкращаване на всички щатни бройки за определена длъжност не се извършва подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Съдът е приел, че доводът за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 329 КТ е неоснователен след преценка на доказателствата, установяващи, че е закрито самостоятелно звено от предприятието на работодателя при съкращаване на всички щатни длъжности за това звено – заповед № 85 от 08.06.2004 година, издадена в изпълнение на ПМС на МС № 106 от 28.05.2004 година, с която поради закриване на Републикански научно-методичен център по музеезнание и намаляване числеността на НИМ, считано от 08.06.2004 г. са съкратени съществуващите двете щатни бройки за длъжността „старши експерт – музикално образователни програми”.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ. Въпросът за валидността и законосъобразността на заповед № 85 от 08.06.2004 г. на директора на НИМ не е съществен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е определящ за изхода на делото. Съдът е формирал извод за наличие на предпоставките по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, изхождайки от доказателствата, че обособеното структурно звено Републикански научно-методичен център по музеезнание (РНМЦМ) към Националния и. м. е съществувало по силата на разпореждане на МС № 90/1973 г. и е закрито по силата на акт на Министерския съвет – ПМС № 106 от 28.05.2004 г. – основание, съществувало преди издаване на заповед № 85 от 08.06.2004 г. на директора на НИМ, която не е имала правопораждащо действие по отношение на процесното правоотношение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.07.2008 година по гр.д. № 3507/2006 година на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: