О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3054 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 03.04.2008 година по гр.д. № 2873/2004 година на Софийски градски съд са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД и чл. 431, ал.2 ГПК (отм.), предявени от А. А. М. от гр. С. против Н. Й. Т. , Я. Г. Т. , К. Д. П. и Д. М. Б. , всички от гр. С. за унищожаване на сключения с нот. акт № 78 от 15.06.1995 година договор за продажба на недвижим имот, съставляващ празно дворно място с пл. № 1* по плана на м. „К”, гр. С. и за отмяна на нотариалния акт. В решението е прието, че с договор от 15.06.1995 г., обективиран в нот. акт № 78/95 г., Атанас Д. П. (починал в хода на процеса на 08.07.1996 г.) е продал на ответниците Н, Я. Г. Т. , К. Д. П. и Д. М. Б. дворно място в м. „К”, гр. С.. Сделката е била сключена от продавача чрез пълномощник Д. А. П. , син на А. П. , който с нотариално заверено пълномощно от 18.04.1994 г. го е овластил да извършва разпоредителни сделки с имуществото му, вкл. и да договаря лично със себе си по цени и при условия каквито намери за добре. С влязло в сила на 20.12.1995 година решение на Софийски градски съд А. Д. П. е бил поставен под пълно запрещение, като за негов настойник е била назначена дъщеря му А. А. М., заместила ищеца при условията на чл. 120 ГПК (отм.) в хода на производството по делото. След съвкупна преценка на доказателствата по делото относно възможностите на прехвърлителя А. П. да разбира и ръководи действията си към момента на упълномощаването, извършено на 18.04.1994 г. и на сключване на договора от 15.06.1995 година, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 31, ал.1 ЗЗД. Изхождайки от данните от извършените прегледи от лекари специалисти Г. сектор на М. академия и Ф. болница по ендокринология и геронтология, секция геронтология и гернатрия, съгласно които пациентът е бил в състояние да схваща смисъла и значението на постъпките си и да ръководи имуществените си дела; от заключенията на приетите по делото психиатрични експертизи и показанията на разпитаните по делото свидетели, възприели впечатления за психиката на прехвърлителя в различни периоди, отразяващи различно състояние, съдът е формирал извод, че към момента на извършване на упълномощителната сделка и разпоредителните действия с имота, А. Д. П. е бил със запазено присъствие на личността в нейното ядро, въпреки определени паметови разстройства, имал е ясна мотивация за действията си и е разбирал свойството и значението на постъпките си.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от А. А. М.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като правният казус е сложен, касае правни действия, извършени от починало лице; житейски важен е с оглед повишения граждански оборот, респ. – отношенията на гражданите по повод разпореждане с вещни права и облигационните отношения, възникнали във връзка с реализиране на сделки чрез пълномощник.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 2873/2004 година. Допускането до касация при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ е обусловено от наличие на разрешен с въззивното решение съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – когато по този въпрос липсва съдебна практика или когато утвърдената съдебна практика трябва да бъде променена. Относно разрешените с обжалваното въззивно решение съществени въпроси по приложението на чл. 31, ал.1 ЗС е формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика, вкл. и касаеща казуси, в които лицето, извършило атакуваните разпоредителни действия е починало или прехвърлителят е поставен под запрещение след сключване на договора. Въпросите, свързани с действието на решението за поставяне под запрещение; относно правните действия на лица преди поставянето им под запрещение; относно неспособността да се разбират или ръководят действията по смисъла на чл. 31, ал.1 ЗЗД са разрешени и в трайно установената практика на Върховния касационен съд, аргументи за промяна на която не са налице.
Обжалваното въззивно решение, постановено в производство по чл. 218з, ал.1 ГПК (отм.), съобразено с указанията на Върховния касационен съд по приложението на закона, е в съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 31, ал.1 ЗС, поради което няма основание за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.04.2008 година по гр.д. № 2873/2004 година на Софийски градски съд, ІV „Б” отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: