О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4597 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.02.2008 година по гр.д. № 1841/2008 година на Пловдивски окръжен съд е оставено в сила решение от 08.06.2007 г. по гр.д. № 608/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент № 39, находящ се в гр. П., ул. „З” № 31, бл. 33 между А. С. П., Н. Д. П. , Н. С. С., всички от гр. П. и Г. С. П. от с. П., К. община при квоти по 3/9 ид. части за А. П. и Н. С. и по 1/9 ид. част за Г. П. и Н. Д. П. В решението е прието, че страните по делото са наследници по закон на С. Д. П. , починал на 21.05.2004 година, собственик на процесният апартамент в гр. П.. Прието е, че оставеното от наследодателя саморъчно завещание от 15.01.2003 година, с което се е разпоредил с процесния имот в полза на съделителката Н е нищожно; не е породило правно действие поради изразения в него мотив за възмездна насрещна престация – задължение за гледане, с оглед на което е допуснал делба на съсобствения имот между всички наследници по закон.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Н. С. С.. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос относно порочността на завещателния акт решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 430 от 21.06.2004 г. по гр.д. № 84/2004 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, съгласно което завещанието не е опорочено, ако в него е посочено че е направено поради положени спрямо завещателя грижи. Изложени са и доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съществения въпрос за валидността на завещанието налага уеднаквяването на практиката, при съобразяването и с правната теория относно мотива на завещателните разпореждания.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК са неоснователни. Същественият въпрос за мотива на завещателния акт е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 42, ал.1, б. „в” ЗН, израз на която е и приложеното към касационната жалба решение № 430 от 21.06.2004 г. по гр.д. № 84/2004 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение – безвъзмездния характер на завещанието не се опорочава в случаите, когато разпореждането е предприето от благодарствени съображения; от съображения да бъдат възнаградени положени вече грижи за завещателя, но завещателният акт, извършен с мотив да се получи насрещна престация е недействителен, тъй като противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. В съответствие с трайно утвърдената съдебна практика, в обжалваното въззивно решение е прието, че мотива за завещателното разпореждане се тълкува с оглед пълния текст на завещанието и всички обстоятелства, имащи отношение към изразената воля на завещателя, в т.ч. и с оглед доказателствата дали към момента на извършване на акта завещателят е имал основание да изрази благодарност за положени към него грижи или завещанието е с мотив за бъдещо облагодетелстване.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По съществения въпрос кога завещателното разпореждане или изразеният в него мотив, поради който е направено завещанието, противоречи на безвъзмездния му характер е формирана постоянна безпротиворечива съдебна практика, основания за промяна на която не са налице.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2008 година по гр.д. № 1841/2007 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ