О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4307 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 12.06.2008 година по гр.д. № 115/2008 година на Разградски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Е. Б. Г. от с. Г., област Разград против „В” ЕООД, гр. Р. за отмяна на уволнение, извършено със заповед № Р* от 15.12.2006 година; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1639,80 лева. В решението е прието, че ищецът Г е работел на длъжност ”М” при „В” ЕООД, гр. Р. в изпълнение на трудов договор от 03.11.1997 г., който е бил прекратен от работодателя със заповед № 153 от 04.01.2005 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал.1, т.4 и т. 7 КТ. Прието е, че уволнението е извършено законно, при спазване изискванията на чл. 193, ал.1 КТ, чл. 195, ал.1 КТ; при доказано дисциплинарно нарушение, изразяващо се в извършване на стопанска дейност (консултантски услуги) в пределите на предмета на дейност на работодателя, без негово съгласие, както и че наложеното наказание, в съответствие с чл. 189 КТ е съобразено с тежестта на нарушението, с обстоятелствата, при които е извършено и с отношението на служителя – продължителния период на осъществяване на дейност в нарушение на ограниченията по чл. 7б от Браншовия КТД и чл. 73 от КТД и наложеното му предходно наказание „предупреждение за уволнение”.
Касационна жалба против решението на Разградски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Е. Б. Г.. Поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос за спазване на критериите на чл. 189 КТ, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 1* от 02.11.1999 г. по гр.д. № 219/1999 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение и решение № 1* от 03.10.2005 г. по гр.д. № 974/2003 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. Изложени са и доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на съществения въпрос кога осъществяваната от служителя дейност е конкурентна и нелоялна спрямо работодателя му.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК са неоснователни. Същественият въпрос за спазване на критериите по чл. 189 КТ е разрешен в съответствие с утвърдената съдебна практика, намерила израз и в приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. В съответствие с трайно утвърдената съдебна практика, в обжалваното въззивно решение е прието, че дисциплинарното наказание е наложено след преценка на всички фактори, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. тежестта му с оглед последиците за работодателя, продължителността на периода на осъществяването му, обстоятелствата при които е извършено и отношението на служителя както към конкретната дисциплинарна простъпка, така и към трудовия процес в рамките на осъществяваната длъжност, вкл. предходни дисциплинарни наказания за нарушения на трудовата дисциплина.
Не са налице и предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът кога осъществяваната от служителя дейност е конкурентна и нелоялна спрямо работодателя му, макар и значим, не е съществен по делото, тъй като е без връзка с решаващия извод на съда за законност на уволнението. В обжалваното въззивно решение е прието, че допуснато дисциплинарно нарушение „извършване на стопанска дейност (консултантски услуги) в пределите на предмета на дейност на работодателя, без негово съгласие”, съставлява нарушение по чл. 190, ал. 1, т.4 КТ – тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради нарушение на установена с Браншовия КТД и КТД на предприятието забрана за работниците и служителите да осъществяват без съгласието на работодателя стопанска дейност в пределите на предмета на дейност на предприятието. При наличие на въведеното с колективен трудов договор изрично ограничение, предмет на установяване по делото е бил фактът на умишлено нарушаване на ограничението, по който съществен въпрос въззивният съд е приложил закона точно, съобразявайки в съответствие с чл. 218з, ал.1 ГПК (отм.) задължителните указания по прилагане на чл. 190, ал.1, т.4 КТ.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.06.2008 година по гр.д. № 115/2008 година на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ