4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
София, 01.03.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева т.д. № 53384 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 760 от 01.11.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1361 от 25.06.2016 г. по т.д. № 1148/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 29955 лева, предявен от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269 ГПК вр. с чл. 129, ал.1 ГПК – следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора.
Съгласно установената съдебна практика, при констатиране на нередовности при предявяване на иска, въззивният съд процедира в зависимост от характера на порока. Въззивният съд е инстанция по съществото на спора и при условията на ограничения въззив, поради което, когато порокът на исковата молба е отстраним, то той дължи даване на указания за поправяне на исковата молба. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав само в хипотеза на нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитум, насочен срещу друго лице. Във всички други случаи на нередовност на исковата молба, постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК ВКС са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. Когато от въведените с исковата молба твърдения следва, че ищецът е предявил иска в качеството на процесуален субституент и същевременно се претендира ответникът да бъде осъден да престира в негова полза, то съдът следва да даде указания за отстраняване на това противоречие между обстоятелствена част и петитум и след отстраняване на противоречието да конституира на основание чл. 26, ал.4 ГПК като страна по делото носителят на материалното право. Този недостатък на исковата молба е отстраним и във въззивната инстанция, но само когато носителят на материалното право е бил конституиран и е взел участие като страна в процеса – при поправянето на исковата молба в указания срок, производството следва да продължи до произнасяне с решение по съществото на делото, а при неотстраняването на недостатъка, обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по нередовно предявен иск и производството по делото да се прекрати. Недостатъкът на исковата молба не е отстраним във въззивната инстанция, когато носителят на материалното право не е бил конституиран като страна по делото в първоинстанционното производство, тъй като правото му на участие в процеса е нарушено. В този случай, въззивният съд след констатиране на противоречието между обстоятелствена част на исковата молба и петитума и, следва да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо – постановено по нередовно предявен иск и да върне делото на първоинстанционния съд с указания да се даде срок за отстраняване на недостатъците и да призове като страна по делото и лицето, чието право е съдебно предявено.
В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието, че между ищеца и лицето Л. П. С. са били сключени два договора за лизинг от 18.10.2007 г. и от 23.02.2008 г., които са били развалени от ищеца лизингодател поради неизпълнение от страна на лизингоприемателя Л. С. на задължението за изплащане на договорените лизингови вноски. За вземането си от изискуеми и просрочени задължения по договорите ищецът се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК; издадени са му били изпълнителни листове и образувано изпълнително дело № 1785/2010 г. при частен съдебен изпълнител Р. М. в [населено място]. По реда на чл. 510 ГПК, с постановление от 14.01.2014 г. съдебният изпълнител е възложил за събиране на ищеца взискател вземане на длъжника Л. П. С. от ответника по делото [фирма]. При така установените факти съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът като процесуален субституент на длъжника претендира осъждане в негова полза – предявената с исковата молба претенция е за присъждане на сумата 29955 лева в полза на ищеца, предявил иска в качеството на процесуален субституент на длъжника Л. С..
В касационните жалби против въззивното решение на Софийски апелативен съд, подадени от Л. П. С. и [фирма], [населено място], се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е извършил проверка за допустимост на първоинстанционното решение, постановено по нередовна искова молба и се е произнесъл по съществото на спора, без да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности при предявяване на иска.
Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място] ги оспорва като неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът на въззивния съд, че ищецът [фирма], [населено място] е предявил иск срещу [фирма], [населено място] в качеството му на процесуален субституент на Л. П. С. е правилен. Вземането на длъжника по изпълнителното дело Л. П. С. към [фирма], [населено място] е било възложено на ищеца за събиране от съдебния изпълнител по реда на чл. 510 ГПК, поради което той е разполагал с правото да упражни правата на длъжника от свое име и за негова сметка. Това обстоятелство е било отчетено от първоинстанционния съд, който след констатация, че ищецът [фирма] действа в процеса като процесуален субституент е конституирал като страна по делото на основание чл. 26, ал. 4 ГПК и носителя на предявеното право Л. П. С. и е докладвал делото съобразно въведените в исковата молба твърдения. Неправилен обаче е изводът, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът претендира чуждо вземане в своя полза. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният не е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал. 2 ГПК – при твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, поддържани в хода на производството по делото, че вземането на длъжника Л. С. е възложено на ищеца за събиране, а носител на материалното право е конституираният в процеса длъжник и същевременно петитум за присъждане на спорното вземане в негова полза, на ищеца е следвало да се дадат указания за отстраняване на това несъответствие. Въззивният съд е следвало да се произнесе едва след изтичане на срока за изправяне на тази нередовност като при отстраняване на несъответствието да обезсили първоинстанционното решение и да се произнесе по съществото на ненадлежно предявения иск, съответно – при неизпълнение на указанията да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1361 от 25.06.2016 г. по т.д. № 1148/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: