Р Е Ш Е Н И Е
№ 317/2017 г.
София, 16.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 2800 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
С решение № 156 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 142/2014 г. на Великотърновски апелативен съд е потвърдено решение № 8057 от 02.12.2013 г. по гр.д. № 8930/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от К. И. Б. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 3340000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наложена административна мярка по чл. 76, т.3 от Закона за българските лични документи.
С молба вх. № 130210 от 06.11.2014 година, подадена от К. И. Б. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 156 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 142/2014 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение № 8057 от 02.12.2013 г. по гр.д. № 8930/2010 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителят не е могъл да се снабди своевременно – удостоверение от Централен кредитен регистър на Българска народна банка № 114092 от 07.10.2014 г., съставляващо справка за кредитополучател [фирма]; решение от 19.03.2012 г. по гр.д. № 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд и определение № 539 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 3867/2013 г. на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, които предпоставки не са налице. С представеното към молбата за отмяна удостоверение от Централен кредитен регистър на Българска народна банка № 114092 от 07.10.2014 г., съставляващо справка за кредитополучател [фирма], страната е могла да се снабди при положена дължима грижа за добро водене на делото, поради което доказателството не може да бъде основание за отмяна при условията на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Представеното писмено доказателство не е и от съществено значение за изхода на делото. За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, Великотърновски окръжен съд е приел, че със заповед от 23.10.2001 г. на началника на „Направление документи за самоличност и чужденци” при Дирекция на Национална служба „Полиция” на ищеца е била наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в отказ от издаване (отнемане на издадения) паспорт или заместващи го документи за пътуване в чужбина. Заповедта е била издадена по искане на съдебен изпълнител от 22.06.2001 г., направено по молба на ответника [фирма], взискател по изп. д. № 2492/2001 г. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.) за вземане на ответната банка, дължимо за непогасен остатък от банков кредит в размер на 84837,49 щатски долара. Наложената на ищеца принудителна административна мярка е била отменена със заповед от 10.10.2006 г. на Началник отдел „Български документи за самоличност” по предложение на съдебния изпълнител от 29.09.2006 г. Съдът е приел, че искането на ответника за налагане на принудителна административна мярка не съставлява противоправно поведение, а използване на законна възможност за взискател по изпълнително дело, предоставена му от действащата към момента норма на чл. 76, т. 3 ЗБДС (отм. с ДВ, бр. 82 от 2009 г.); че преценката дали са налице изискванията за налагане на принудителна административна мярка са на съответното длъжностно лице, овластено да я наложи, но не и на поискалия я взискател по изпълнително дело, поради което претенцията за неимуществени вреди от наложеното на ищеца по искане на ответника ограничение за периода от 23.10.2001 г. до 26.10.2006 г. е неоснователна.
Представеното от молителя удостоверение от Централен кредитен регистър на Българска народна банка № 114092 от 07.10.2014 г., съставляващо справка за кредитополучател [фирма] няма отношение към решаващите изводи на съда. Документът удостоверява, че по данни от Централния кредитен регистър, едноличният търговец „К.-Ф.-К. Б.” няма нови кредити към 07.10.2014 г., нито просрочия към активни и погасени кредити, като справката се основава на месечна информация по кредитите за последните 60 месеца (след 31.10.2009 г.). Обстоятелството дали молителят действително е имал непогасени кредитни задължения към налагане на принудителната административна мярка е без отношение към извода, че преценката за налагане на ограничителната мярка принадлежи изцяло на постановилия я орган. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 76, т.3 от Закона за българските лични документи в ред. ДВ, бр. 93 от 1988 г., мярката да се отнемат документи за пътуване в чужбина спрямо лица, имащи парични задължения в големи размери, установени по съдебен ред, е можело да бъде наложена по преценка на министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица (чл. 78, ал.1 ЗБЛД); че поискалия мярката взискател, разполагащ с валиден титул, удостоверяващ изискуемо притезание, разполага с правото да поиска прилагането и, но не и да наложи ограничителната мярка, поради което поведението му не е противоправно. Представеното от молителя удостоверение е неотносимо към тези изводи, в т.ч. към изводите, че взискателят [фирма] е разполагал към момента на образуване на делото с редовно от външна страна изпълнително основание, даващо му право да предприеме действия по принудително изпълнение.
Представените към молбата за отмяна съдебни решения от 19.03.2012 г. по гр.д. № 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд и определение № 539 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 3867/2013 г. на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд не съставляват ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение на това основание.
Независимо от това, представените към молбата за отмяна съдебно решение от 19.03.2012 г. по гр.д. № 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд и определение № 539 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 3867/2013 г. на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, нямат отношение към атакуваното съдебно решение. С представеното въззивно решение по гр.д. № 2238/2011 г. на Софийски апелативен съд, съдът се е произнесъл по обективно съединени искове, предявени от К. Б. срещу [фирма] за имуществени вреди от обсебване, унищожаване и продажба на имущество на молителя, както и по иск за неимуществени вреди от наложена административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД по друго изпълнително дело. Съдебното решение не отменя постановление, на което е основано атакуваното в настоящето производство решение на Великотърновски апелативен съд, нито му противоречи при наличие на обективен идентитет, поради което не са налице и основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят съдебни разноски за защита от юрисконсулт, определени съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба вх. №, 130210 от 06.11.2014 година, подадена от К. И. Б. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на влезлите в сила решение № 8057 от 02.12.2013 г. по гр.д. № 8930/2010 г. на Софийски градски съд и потвърждаващото го решение № 156 от 13.06.2014 г. по гр.д. № 142/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. И. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 100 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: