О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 18.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГАНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Василка Илиева
ч.гр.дело №1869/2008 година.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с § 2, ал.4, изречение първо ПЗРГПК.
С определение № 103/09.07.2008 г. по гр.д. № 235/2007 г. Софийският апелативен съд, г.о., седми състав, е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от “В” ЕООД – София, против въззивно решение от 29.06.2004 г. по гр.д. № 4371/2001 г. по описа на Софийския градски съд. Определението е подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав.
Срещу определението на Софийския апелативен съд е подадена частна жалба от ответника по исковата молба – “В” ЕООД – София с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Доводите на частния жалбоподател са нарушение на § 79 ЗИДГПК(ДВ, бр.105 от 2002 г.) и чл.218 а ГПК/отм./.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на САС за произнасяне по съществото на подадена касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., като разгледа частната жалба и с оглед правомощията си по глава ХХІ ГПК, намира за установено следното:
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Определението на Софийския апелативен съд е правилно.
Решението на въззивния съд е по обективно съединени искове с правно основание чл.128 КТ с цена 1096 лева и чл.86 ЗЗД, във връзка с чл.128 КТ с цена 546,09 лева. Законосъобразно съдът е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от предявените искове е под 5000 лева – аргумент от чл.218 а, б.”а”, хипотеза трета ГПК/отм./. Освен това предявените искове не са от категорията на тези, визирани в чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Съгласно чл.218а, ал.2, б.”б” ГПК/ДВ, бр.105 от 08.11.2002 г./ решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Касационната жалба против въззивното решение е подадена в Софийския градски съд с вх. № 3* на 13.10.2004 г. Жалбата е постъпила след изменението на ГПК от 08.11.2002 г., в сила от 11.11.2002 г., поради което не попада в хипотезата на § 79 ЗИДГПК(ДВ, бр.105 от 2002 г.). Последната предвижда изключение по отношение на касационните жалби по трудови спорове против въззивни решения, постъпили до влизане в сила на изменението на закона, поради което в процесния случай е неприложима,тъй като не е налице заварено висящо дело пред касационната инстанция към момента на влизане в сила на закона.
С оглед изложеното законосъобразно касационната жалба,като недопустима е оставена без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 103/09.07.2008 г. по гр.д. № 235/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд,ГО- седми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: