О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 16.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3240 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Първоинстанционното производсдтво по делото е образувано по искова молба, в обстоятелствената част на която е са изложени твърдения за собственост на общия наследодател А върху спорните земеделски земи към един минал момент, както и твърдения за възстановяването на земите само на името на единия от наследниците – ответникът О. Д. Според ищците това решение на ОС “ЗГ” създава собственически права и за тях, в качеството им на наследници на А. Д. Искането до съда е по чл.108 от ЗС – за ревандикация на идеалните части на ищците от процесните земи. С последваща молба е направено уточнение, че се иска признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, общият наследодател А е бил собственик на процесния имот, поради което ищците са собственици на съответните идеални части от него.
С решение №140 от 07.01.08г. по гр.д. №187/07г. на Елховския районен съд е било признато за установено на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на ответника О, че “възстановените по преписка №2367/91г. на ОСЗГ Б. земеделски земи не са собственост на О. А. Д. , а са останали в наследство от А. Д. Д. и правото на собственост върху тях следва да се възстанови на всички негови наследници”. Отменен е бил на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ нотариален акт №118, т.VІІІ, н.д. №1632/98г. на РС Елхово.
С решение №94 от 22.04.08г. по гр.д. №175/08г. Ямболският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за разглеждане на предявения иск от друг състав.
Въззивният съд е приел, че първоначално е бил предявен иск по чл.108 от ЗС. С молба от 09.08.07г. петитумът на предявения иск е изменен – вече се иска да бъде установено по отношение на ответника на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – че към момента на обобществяване на недвижимите имоти, те са били собственост на А. Д. Д. , като се поддържа и иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на идеалните части на ищците, както и искане по чл.431 от ГПК /отм./ за отмяна на издадения в полза на ответника нотариален акт за процесните земи. Въззивният съд е счел, че районният съд не е приел за разглеждане иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и се е произнесъл по непредявен иск, поради което постановеното решение следва да бъде обезсилено. Изложени са мотиви, че решаването на преюдициалния спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ обуславя изхода на спора по чл.108 от ЗС, който следва да бъде разгледан от районния съд. Въззивният съд се е позовал на опр. №565/01.08.05г. по ч.гр.д. №536/05г. на ІV ГО, което обаче касае друга фактическа обстановка и е неприложимо към настоящия случай.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците А, Р. И. Д. , М. И. Д. , Л. Х. Я. и Н. Х. Д. В нея са изложили оплакване, че районният съд се е произнесъл по предявения иск, като е съобразил своевременно изменението на първоначалната претенция и въззивният съд не е имал основание да обезсилва това решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – т.е. налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Действително – въззивният съд е засегнал в решението си процесуалния въпрос за допустимостта на първоинстанционното решение, когато съдът не се е произнесъл по предявения иск. Разглеждането на този въпрос от ВКС по повод конкретното дело обаче не се налага, тъй като той не е съществен от гледна точка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В практиката на ВКС отдавна е изяснена разликата между исковете по чл.97, ал.1 от ГПК и чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Изяснено е, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е за установяване на правото на собственост към един минал – към момента на образуване на ТКЗС и до това се свежда и диспозитивът на съдебното решение. Едва след влизането му в сила, от ОС “ЗГ” може да се иска издаване на решение за възстановяване на собствеността на името на действителния собственик или на неговите наследници, което ги легитимира като собственици към настоящия момент. Изяснено е, че искът по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ е за правото на собственост към настоящия момент и когато се касае за земеделски земи, предявяването му е обусловено от позитивно решение за възстановяване на собствеността от ОС “ЗГ” в полза на ищеца, след приключване на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение. Ето защо тези въпроси не са съществени от гледна точка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като вече са изяснени от ВКС и по тях като цяло няма колебания в съдебната практика. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В настоящия случай както непрецизният диспозитив на първоинстанционното решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /правилно оформеното позитивно решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ предполага да се приеме за установено между страните по делото, че общият наследодател А е бил собственик на процесните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС/ , така и решението на въззивния съд за обезсилване, са обусловени от нередовната искова молба, която е следвало да бъде оставена без движение. Въпреки уточнението с молба от 09.08.07г., исковата молба е нередовна, тъй като обстоятелствената част и първата част от петитума сочи на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ /твърдения, че общият наследодател А е бил собственик на процесните земеделски земи към един минал момент – този на образуване на ТКЗС/, а втората част на петитума е като при установителен иск за собственост към настоящия момент, тъй като се иска да бъде установено, че ищците са собственици на идеални части от спорните земи. Това несъответствие следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, като петитумът изцяло се приведе в съответствие с обстоятелствената част. Следва да се има предвид, че ищците биха могли да станат собственици на идеалните части от процесните земи едва след успешно проведен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за собственост на общия наследодател към един минал момент и последващо решение на ОС “ЗГ” за възстановяване на собствеността на всички наследници на общия наследодател А.
При новото разглеждане на делото от първата инстанция следва да се съобрази и настъпилото в хода на въззивното производство правоприемство, като на мястото на починалия О. Д. се конституират неговите наследници.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94 от 22.04.08г. по гр.д. №175/08г. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: