О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 21.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3670 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №473 от 14.07.08г. по гр.д. №435/08г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил решение №853/18.07.06г. по гр.д. №34/06г. на Пазарджишкия районен съд и е отхвърлил предявения от Д. Л. М. срещу община П. иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР – за установяване, че към момента на одобряване на кадастралния план от 1983г. на гр. П., М. е била собственик на 10 кв.м. земя, върху която е построена паянтова сграда, неправилно заснета като част от съседен имот пл. №5375 – собственост на община П..
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по плана от 1906г. имотът на праводателя на ищцата е бил заснет с пл. №4, а съседният имот на Бакалско съсловие /впоследствие – на община П. – с пл. №3. Първоначално определената регулационна граница между парцелите, отредени за тези имоти, е била променена въз основа на съгласие на страните, одобрено с протокол №9/24г. При това изменение площта на парцел ****Х-4,5, отреден за праводателя на ищцата, е намалена с 25,80 кв.м. и със същата площ е увеличена площта на съседния парцел ****Х-3, отреден за Бакалското съсловие. С последващия план от 1959г. кадастралната граница между двата имота съвпада с регулационната граница по споразумението от 1924г., като същото е положението и по действащия към настоящия момент план от 1983г. При това положение спорната площ от 10 кв.м. попада във въпросните 25,80 кв.м., с които се е увеличил парцелът на Бакалското съсловие по споразумението от 1924г. Регулационната линия между двата съседни парцела тангира с линията, на която е построена процесната паянтова постройка, която попада в парцела на Бакалското съсловие, а сега – на общината.
От правна страна е прието, че след като дворищно-регулационният план е бил изменен по съгласие на собствениците на съседните имоти, не може да се търси установяване на грешка в кадастралната основа, тъй като регулационната граница между парцелите получава автоматично действие на имотна, при което новите регулационни линии стават кадастрална основа за имотите. Въззивният съд се е позовал на решение № 389 от 30.08.93г. по гр.д. №1778/92г. на ВКС в този смисъл, като е изложил съображения, че уредбата по ЗТСУ /отм./ е аналогична на уредбата по предходните благоустройствени закони. Изложил е и мотиви, че в случая не намира приложение ТР №3/93г. на ВС, което урежда различни хипотези.
Касационна жалба срещу това решение е подала Д. Л. М.. Оплакванията в нея се свеждат до това, че по делото няма категорични данни за промяна в регулацията по взаимно съгласие между собствениците на съседните парцели от 1924г.; няма данни кой е органът, одобрил това съгласие и с какъв акт; няма данни за уреждане на сметките по регулация. При това положение неправилен се явявал и решаващият извод на съда, че има прилагане на регулацията по въпросното изменение на плана от 1924г. Поддържа се твърдението, че в кадастралния план от 1959г. има грешка, която се е отразила и в последващия план от 1983г.
В изложението по чл.184, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че решението на въззивния съд е в противоречие с постоянната практика на ВС и ВКС по приложението на чл.188 от ГПК /отм./ за необходимостта да се извърши пълен и всестранен анализ на доказателствата по делото, израз на която е решение №462 от 17.03.94г. на ІІІ ГО на ВС. Освен това – въззивният съд нарушил правилата на доказателствената тежест и по този начин действал в разрез с приетото в решение №1180/2000г. по гр.д. №1505/99г. на ВС – че всяка страна трябва да докаже фактите, от които черпи правото, което претендира. В противоречие с разрешенията, дадени с ТР №3/15.07.93г. по гр.д. №2/93г. на ОСГК на ВС било прието, че регулацията е приложена. Сочи се и решение №10 от 14.01.80г. по гр.д. №2549/79г. на І ГО на ВС, съгласно което правото на собственост върху придаваемо място, което не е било заснето като такова, се брани с иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ, аналогичен на чл.53, ал.2 ЗКИР.
Ответникът в производството – община П. оспорва касационната жалба. В писмения отговор е застъпено становище, че няма основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставените съществени процесуалноправни въпроси – за извършваната от въззивния съд преценка на доказателствата по делото и за разпределяне на доказателствената тежест, няма различие в практиката на съдилищата. Въззивният съд е процедирал в съответствие с цитираните от касатора решения на ВС. Решаващият извод – че въз основа на одобрено споразумение от 1924г. е било допуснато изменение на първоначалната регулация между двата съседни парцела № Х* и №ХХ-4,5 е направен при отчитане на неоспореното заключение на в.л. инж. В, прието във въззивната инстанция, като същите данни се съдържат и в техническата експертиза на в.л. Гинка Б. , приета в районния съд. Изменението е нанесено върху първоначалния план от 1906г. и е станало действаща регулация. Въззивният съд не е имал основание да игнорира това отбелязване само по съображения, че няма пълни данни за органа, който е одобрил съгласието на страните и за акта, с който е станало това. Данните по акта за държавна собственост от 1951г. за площта на одържавения парцел **** ХХІ-3 – 310 кв.м., съпоставени с площта на този парцел ****о плана от 1959г. – 475кв.м., не са от съществено значение за спорния въпрос за границата между двата съседни парцела, тъй като не са в състояние да заличат извършеното отбелязване върху плана от 1906г. за промяна в регулацията между тях. Необсъждането на тези данни от въззивния съд не води до нарушение на чл.188 от ГПК /отм. / и на практиката на ВС и ВКС по приложението му. Не представлява съществено процесуално нарушение и необсъждането на заявеното от вещото лице Б. , че няма данни за прилагане на регулацията между имоти пл. №3 и пл. №4 по плана от 1906г., тъй като изводът за прилагане на регулацията е от правно естество и следва да се направи от съда. Не е нарушена и тежестта на доказване. Ответникът не следва да представя доказателства за прилагане на регулацията /заемане на придаваемите части след оценката и заплащането им на техния собственик/, тъй като този въпрос не се поставя в случаите на изменение на регулацията между два парцела по взаимно съгласие на собствениците им. В спорната част от 10 кв.м. регулацията от 1924г. е приложена, тъй като праводателят на ответника е влязъл във владение на тази земя и е изградил в нея процесната пристройка, в съответствие със споразумението, с което земята се придава към парцела му.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по съществения материалноправен въпрос – кога настъпва прилагане на регулацията при наличие на взаимно съгласие на собствениците на съседни парцели за промяната и. Изводът на въззивния съд, че в тази хипотеза регулационната граница на парцелите получава автоматично значение на имотна, не е в противоречие със задължителната практика на ВС, отразена в ТР №3/15.07.93г. по гр.д. №2/93г. на ОСГК на ВС, тъй като ТР разглежда въпроса кога има приложение на плана в хипотезите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ /отм./, които са във връзка с петте хипотези по чл.32, ал.1, а настоящият спор повдига въпроса за приложението на плана в хипотезата на чл.32, ал.2 от ЗТСУ /отм./, която не е била предмет на тълкувателното решение. Другото посочено от жалбоподателя решение – №10 от 14.01.80г. по гр.д. №2549/79г. на І ГО на ВС, не съдържа различно произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос. Съгласно това решение, правото на собственост върху придаваемо място, което не е било заснето като такова, се брани с иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ, аналогичен на чл.53, ал.2 ЗКИР. Точно такъв иск е разгледал и въззивният съд в настоящия случай.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №473 от 14.07.08г. по гр.д. №435/08г. на Пазарджишкия окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: