О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
София, 30.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3709 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №94 от 11.06.08г. по гр.д. №273/08г. Софийският апелативен съд е оставил в сила решението от 31.10.07г. по гр.д. №2613/05г. на Софийски градски съд, І ГО, 7 с-в, в частта, с която е бил уважен за сумата от 10 000 лв. предявеният от Е. А. З. срещу Прокуратура на Република България иск по чл.2, ал.2 от ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел, че З. е претърпял неимуществени вреди от повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.387, ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда №171 от 14.10.02г. по н.д. №143/02г. на Военно-апелативният съд в гр. С.. Т. вреди се изразяват в накърняване на честта и доброто му име в обществото, както и понижаване на авторитета му като командир на военно поделение в гр. Б.. П. определяне размера на обезщетението съдът е обсъдил характера на вредите, обстоятелството, че наказателният процес е бил коментиран в обществото и е бил предмет на публикации в пресата, както и физическата промяна, настъпила в ищеца – побеляване на косата му. Обсъден е и периодът, през който са търпяни вредите – около една година. Прието е, че сумата от 10000лв. е справедлив еквивалент на претърпените вреди.
Касационна жалба срещу това решение е подала Прокуратурата на Република България. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че съдът е разгледал съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД, разрешаван противоречиво от съдилищата. В различни решения на съда понятието „справедливост” било тълкувано нееднозначно и това водело до различно решаване на еднородни случаи. Като илюстрация на твърдението са приложени решение №156 от 10.05.06г. по гр.д. №2633/04г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че сумата от 3000лв. е справедливо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК; решение №82 от 08.10.03г. по гр.д. №90/03г. на БАС, с което е присъдено обезщетение в размер на 3000лв. за неимуществените вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение по чл.261 от НК /отм/. и решение №1557 от 27.12.06г. по гр.д. №2800/05г. на ВКС, с което обезщетението за незаконно обвинение по чл.280, ал.1 от НК е определено на 5000лв.
Ответникът в производството – Е. Б. З. от гр. Б. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Освен това счита, че при основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се има предвид не решения на ВКС, а на други съдилища.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място следва да се отбележи, че основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предполага наличието на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата с влезли в сила решения. Ето защо няма пречка при това основание да се представят решения на ВКС, тъй като с тях се приключва правният спор по делото. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се отличава от това по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по това, че т.1 визира задължителната практика на ВКС, както и постоянната непротиворечива практика по определени въпроси.
В настоящия случай основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице. Въззивният съд действително се е занимавал със съществения материалноправен въпрос за определяне на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но постановеното решение не е в противоречие с други влезли в сила решения по сходни случаи. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.2 от ЗОДОВ съдът преценява различни обстоятелства – тежестта на престъплението, за извършване на което пострадалият е бил несправедливо обвинен, срока на разследването, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, настъпилите последици от незаконното обвинение. В различните случаи акцентът на всяко едно от преценяваните обстоятелства може да бъде различен, а оттам – да се определи различен размер на обезщетението за претърпени вреди при на пръв поглед сходни случаи. В настоящия случай най-важното обстоятелство, което е определило размера на присъденото обезщетение, е доброто име на пострадалия в обществото преди обвинението и накърняването на честта и достойнството му, както и на неговия авторитет, вследствие на това обвинение и публикациите в пресата, коментарите в обществото, а също и начина, по който пострадалият е приел тези коментари. Представените с касационната жалба решения са по съвсем различни казуси – касае се за обвинения в различни престъпления, по отношение на лица с различно съдебно минало, с различен срок на мерките за неотклонение. В нито едно от тях не се разискват последиците от несправедливото обвинение върху доброто име на пострадалия в обществото и претърпените страдания при накърняването му. Ето защо не са налице сходни случаи, разрешавани противоречиво от съдилищата – т.е. не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №94 от 11.06.08г. по гр.д. №273/08г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: