О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 30.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3099 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №641 от 24.04.08г. по гр.д. №589/08г. на Пловдивския окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, e оставено в сила решение №17 от 07.03.06г. по гр.д. №2615/05г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която са били отхвърлени предявените от Н. А. Я. срещу „БДЖ” ЕАД П. за пътнически превози Пловдив искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, както и в частта за присъдените разноски на ответника.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на Я. от длъжността „началник влак” е законно. Работодателят е спазил изискването на чл.193 от КТ – поискал е писмени обяснения за извършеното нарушение, издал е мотивирана в съответствие с чл.195, ал.1 от КТ заповед за уволнение, при съответствие между тежестта на извършеното нарушение и приложената дисциплинарна мярка. Нарушението на трудовата дисциплина се състои в това, че ищецът не е изпълнил задълженията си по вътрешните нормативни актове на Б. и е допуснал на 17.06.05г. превоз на 46 пътници без билет. Обсъдени са подробно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е прието, че то е умишлено, Я. не е изпълнил свои задължения да таксува пътниците или да ги отстрани от влака, а ако това е невъзможно – да състави констативен протокол. Направен е извод, че нарушението е тежко и обуславя приложението на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал Н. Я. В нея се съдържа оплакване, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по чл.218з, ал.3 от ГПК/отм./, като при повторното разглеждане на делото е приел писмени доказателства, които не са нови по смисъла на цитираната правна норма. Освен това – в нарушение на чл.189, ал.1 от КТ съдът не преценил конкретните обстоятелства, при които било извършено нарушението и дали наложената дисциплинарна мярка съответства на тежестта на това нарушение. Жалбоподателят счита, че разглеждането на процесуалния въпрос от настоящата инстанция ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос няма съдебна практика през последните години. От друга страна по съществения материалноправен въпрос въззивното решение противоречало на приетото в решение №1440 от 03.10.05г. по гр.д. №974/03г. на ВКС, ІІІ ГО – основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът в производството – „БДЖ” ЕАД- П. за пътнически превози Пловдив не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място – по поставения с касационната жалба съществен процесуалноправен въпрос за това какви доказателства могат да се приемат от въззивния съд при повторно разглеждане на делото, след отменително решение на ВКС, е налице Тълкувателно решение №1 от 04.01.01г. на ОСГК на ВКС – т.11. Там подробно е разяснено какви процесуални действия може да извършва въззивният съд при новото разглеждане на делото, както и какви доказателства може да приема. При наличието на Тълкувателно решение по тези въпроси, произнасянето по тях от ВКС по повод конкретното дело не се налага, тъй като то не би довело до развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. От друга страна – в случая въззивният съд е процедирал в съответствие с това Тълкувателно решение, като приетото от него доказателство е оригиналът на личното трудово досие, което е било представено в копие при разглеждането на делото от районния съд. Съдържащите се в оригинала на досието писмени доказателства за спазена процедура по чл.193 от КТ /които липсват в копието от досието, прието от районния съд/ не са от съществено значение за правилното решаване на спора по делото, тъй като спазването на чл.193 от КТ не е оспорено с исковата молба, напротив – ищецът е признал с молба от 15.09.05г. пред районния съд даването на обяснения за извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По съществения материалноправен въпрос за контрол върху преценката на работодателя по чл.189, ал.1 от КТ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с приетото в посоченото от жалбоподателя решение №1440 от 03.10.05г. по гр.д. №974/03г. на ВКС, ІІІ ГО, като е обсъдил обстоятелствата, при които е извършено нарушението и е преценил съответствието на тежестта му с приложената дисциплинарна мярка.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №641 от 24.04.08г. по гр.д. №589/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: