О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 14.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3611 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №305 от 06.06.08г. по гр.д. №695/07г. на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение №132 от 07.11.07г. по гр.д. №157/07г. на Чепеларския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Н. Е. /Г. срещу Общинска служба по земеделие и гори гр. Ч. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ – за признаване за установено, че наследниците на Р. А. Д. , б.ж. на гр. Ч., починал на 18.11.89г., имат право да възстановят собствеността върху ? ид.част от следния недвижим имот: 1/5 ид.част от гора в местността „С”, с площ от 125 дка, находяща се в землището на гр. Ч..
Въззивният съд е приел, че наследодателят на ищцата – е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на дарение от неговия баща А, оформено с нот.акт №36 по нот.д. №33/21г. Прието е, че това е гора, закупена по реда на Закона за продажба на някои гори в С. околия от 1911г. Съгласно този закон, ако купувачът на гора се изсели от България, гората става държавна собственост. В настоящия случай Р. А. се е изселил от България през 1938г., видно от книгата за пренасочване на изселници от 1938г., а не по-късно – през 1952г., както твърди от ищцата. Тъй като с изселването собствеността върху гората е преминала върху държавата, наследниците на Р. А. нямат право на възстановяване на собствеността върху тази гора.
Касационна жалба срещу това решение е подала Н. Е. /Гюлен/. В нея е изложено оплакване за материална незаконосъобразност на въззивното решение. Поддържа се, че §9 от Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия урежда хипотезата, при която от собственост се лишават единствено лицата, които са закупили от държавата гори по този закон и впоследствие са се изселили от България. В приложното поле на тази разпоредба не попадат случаите, при които има последващи прехвърляния на собствеността на трети лица, които след това са се изселили от България. След като в случая наследодателят Р е придобил собствеността не от държавата, а от своя баща, спрямо него разпоредбата на §9 от този закон е неприложима и последващото му изселване от България през 1952г. /а не както неправилно е приел съдът – през 1938г./ не може да доведе до лишаване от собственост. Касаторът счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците в производството – Общинска служба по земеделие и гори гр. Ч. и РУГ гр. С. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за приложното поле на §9 от Закона за продаване на някои държавни гори от С. околия от 1911г., съгласно който придобилите по този закон право на собственост върху гори в П. , могат да ги продават само на жители от своята или на съседни общини, а когато се изселват, губят право на собственост в полза на общината, като при изселване от България, собствеността се губи изцяло. Въпросът е съществен за конкретното дело, тъй като от него зависи дали наследодателят на ищцата е загубил собствеността върху процесната гора с изселването от България, или спрямо него §9 не намира приложение, тъй като е последващ приобретател на държавната гора. В зависимост от отговора на този въпрос се поставя и правото на възстановяване на собствеността по ЗВСГЗГФ. Въпросът е съществен и за развитието на правото, тъй като касае разпоредба на закон, приет през 1911г., по който няма съдебна практика, във връзка с последващото приемане на ЗВСГЗГФ. Това налага да се допусне касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №305 от 06.06.08г. по гр.д. №695/07г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: