О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 04.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3319 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №649 от 24.04.08г. по гр.д. №3344/07г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение №48 от 17.05.06г. по гр.д. №2419/05г. на Пловдивския районен съд, 17 с-в, и е уважен предявеният от Д. д. с. /ДДС/ „Ч”, с. С., община Б. срещу община Б. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – признато е за установено по отношение на община Б., че гора с издънков произход, с площ от 20 000 дка, находяща се в м.”Р”, землището на с. Р., община Б., е държавна собственост.
Решаващият извод на въззивния съд, за да уважи предявения иск, се свежда до това, че процесните гори са „балталъци” – т.е. гори, отстъпени от древно време на някой град или село за вечно ползване. Проследена е нормативната уредба на балталъците по Законите за горите от 1904г., 1922г. и 1925г. и е направен извод, че общините са имали само ограничено вещно право на ползване върху този вид гори, но не и право на собственост. Изводът, че процесните гори са „балталъци” е направен на база на извлечение от емлячен регистър на Р. селска община, в който на стр.490, партида 486 общината е декларирала като непокрити имоти, подлежащи на облагане с поземлен данък, 36 000дка гора, находяща се в местн.”Р”, част от които са процесните 20 000 дка. Посочено е, че съгласно чл.1, б.”в” от Закона за поземления данък от 1901г., възпроизведен в чл.2 от Наредбата-закон за поземления данък от 1935г., балталъците са сред непокритите недвижими имоти, подлежащи на облагане с поземлен данък. В случай, че процесната гора е била общинска собственост, а не от категорията на „балталъците”, тя би била освободена от поземлен данък, съгласно чл.3, б.”а” от същата Наредба-закон.
Касационна жалба срещу това решение е подала община Б.. В нея се съдържа оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд, че процесната гора е сред тъй наречените „балталъци”. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Същественият въпрос, който може да се извлече от това изложение е свързан с преценката дали включването на гората в емлячния регистър еднозначно означава, че тя е „балталък” – въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На следващо място – касаторът счита, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, тъй като решението на районния и на окръжния съд по делото били различни като краен резултат.
Ответникът в производството – ДДС „Ч” не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Това основание предполага противоречие между обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение, независимо на коя инс. , с което се дава разрешение на същия материалноправен или процесуалноправен въпрос. Това условие в случая не е налице.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Същественият материалноправен въпрос, който се поставя в случая е дали декларирането от общината на една гора въз основа на чл.1, б.”в” от Закона за поземления данък от 1901г. или на аналогичния чл.2 от Наредбата-закон за поземления данък от 1935г. означава еднозначно, че гората е „балталък” или не. Другият съществен въпрос, свързан с първия е дали общината е могла да има само вещно право на ползване върху балталъците според уредбата на Законите за горите от 1904г., 1922г. и 1929г. или е могла да бъде техен собственик. Въпросите са съществени както по конкретното дело, така и за развитието на правото, тъй като по приложението на посочените нормативни актове не е налице съдебна практика. Това налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №649 от 24.04.08г. по гр.д. №3344/07г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Когато по делото се поставя съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на закон, по който няма съдебна практика, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.