О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
София, 14.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№3442 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №401 от 09.04.08г. по гр.д. №2477/07г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №3144 от 24.10.07г. по гр.д. №9347/06г. на Варненския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на С. Д. К. от гр. В. със заповед № Р* от 09.10.06г. на директора на V-та гимназия с п. на чужди езици „Й” гр. В..
В. съд е приел, че работодателят не е доказал в процеса първото от посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – невземане на общо 12 часа от възложените за годината часове с лабораторни упражнения. Един от мотивите на съда е, че от представените по делото нечетливи ксерокопия от страници на Списък-Образец №1 не може да се установи колко часа годишно е бил нормативът за лабораторни занимания за този преподавател, за да се прецени дали той не го е спазил. По другите нарушения, свързани с неспазване на изисквания по Наредба №3/15.04.03г. на МОН, въззивният съд е приел, че нормативният акт не дава ясна характеристика на понятието „ритмичност” при оценяване на всеки ученик, освен това изискванията за осигуряване на такава ритмичност, както и за осигуряване на минималния брой задължителни оценки за всеки ученик, а също и за формиране на срочната оценка при съобразяване на текущите оценки, не са строго императивни, тъй като зависят не само от поведението на учителя, а и от много други фактори.
Касационна жалба срещу това решение е подал работодателят ГПЧЕ „Й” гр. В.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, свързани с неправилно приложение на текстове от Наредба №3/15.04.03г. на МОН. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е посочено, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които поставя посочената Наредба – за съдържанието на понятията „ритмичност” при оценяването, „текуща оценка”, както и кои норми са императивни и кои – не. Наредбата е сравнително нов нормативен акт и няма съдебна практика по прилагането му, регулираните с нея отношения са от голямо обществено значение, тъй като засягат системата на образованието и по-специално – начина на оценяване на учениците. Освен това в обжалваното въззивно решение се поставял и съществен процесуалноправен въпрос – може ли съдът да приеме като доказателства по делото нечетливи документи и едва с решението да заяви на страната, че те не представляват годни доказателства. Налице било основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът в производството – С. Д. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението на текстове от Наредба №3/15.04.03г. на МОН за системата на оценяване. Наредбата е сравнително нов нормативен акт, по нея няма формирана съдебна практика, а поставените от касатора въпроси по приложението и са съществени не само по конкретното дело, тъй като от тях зависи изхода на правния спор, но и за развитието на правото, доколкото регулираните с Наредбата обществени отношения са значими и доколкото няма съдебна практика по тях. На следващо място – няма съдебна практика и по съществения процесуалноправен въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК – дали съдът може да приеме за недоказани определени факти, след като те се установяват с нечетливи доказателства, които обаче са приети от съда, който не е указал на страната, че следва да представи четливи копия. И по двата въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №401 от 09.04.08г. по гр.д. №2477/07г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: